#: locale=en
## Hotspot
### Tooltip
HotspotPanoramaOverlayArea_D0C22EC9_B304_274D_41D9_BAEF0360F336.toolTip = З А Д Е Н П Л А Н
HotspotPanoramaOverlayArea_BE8308A2_9EAB_01A8_4193_D05941CD06BE.toolTip = И З Т О Ч Н А Ф А С А Д А
HotspotPanoramaOverlayArea_A5AC0755_9E9D_00E8_41E3_AEFCF34ACFD8.toolTip = И З Т О Ч Н А Ф А С А Д А I I
HotspotPanoramaOverlayArea_8F017788_9E7D_0079_41BC_1185CD6F2B62.toolTip = И З Т О Ч Н А Ф А С А Д А I
HotspotPanoramaOverlayArea_BADD58A4_9EAB_01A9_41CD_8C2FF801DFFC.toolTip = И З Т О Ч Н А В А С А Д А I I
HotspotPanoramaOverlayArea_D7ED7CF0_B304_EB5B_41E4_9ABC48295C6E.toolTip = О Т С Т Р А Н И
HotspotPanoramaOverlayArea_CDBEBEF5_FD31_C770_41D5_527AF288DB6C.toolTip = О б р а з ъ т н а А п о с т о л а
HotspotPanoramaOverlayArea_F21FE504_1B71_8F65_41B3_FF48B1E5AF94.toolTip = П А М Е Т Н И К А Ф Р О Н Т А Л Н О
HotspotPanoramaOverlayArea_C684516F_1B71_87A3_418D_D6E45E7D6437.toolTip = П А М Е Т Н И К А О Т Б Л И З О
HotspotPanoramaOverlayArea_C71D4BB2_1B50_BABD_4161_2077CD728F2E.toolTip = П А Н О Р А М А О Т Д И С Т А Н Ц И Я
HotspotPanoramaOverlayArea_D41306C2_1B50_8ADC_419F_5782F6F266E7.toolTip = П О Г Л Е Д З А П А Д
HotspotPanoramaOverlayArea_CE8F2407_1B50_8D63_41B5_C11C78195AD1.toolTip = П О Г Л Е Д О Т С Е В Е Р
HotspotPanoramaOverlayArea_C1FB33F8_1B5F_8AAD_41AC_904EE89FC1D6.toolTip = П О Г Л Е Д О Т С Е В Е Р
HotspotPanoramaOverlayArea_A7D45BC0_B3BD_875E_41B2_8EF4EAE17718.toolTip = П О Г Л Е Д О Т Ю Г
HotspotPanoramaOverlayArea_F1B12CDB_1B71_9EE3_4191_73226108CCE0.toolTip = П О Г Л Е Д О Т Д И С Т А Н Ц И Я
HotspotPanoramaOverlayArea_C1D9F90B_1B51_8763_419E_761C3AFF6C24.toolTip = П О Г Л Е Д О Т Ю Г
HotspotPanoramaOverlayArea_C88636B6_B30C_E7C7_41D0_1BFCFD8CF227.toolTip = П О Г Л Е Д С Т Р А Н И Ч Н О
HotspotPanoramaOverlayArea_F55A05F6_AC08_6866_41DF_23ECD5397513.toolTip = П о г л е д о т д и с т а н ц и я
HotspotPanoramaOverlayArea_DDF9CB15_9E97_0068_41E2_39086CCC6449.toolTip = С Е В Е Р Н А Ф А С А Д А
HotspotPanoramaOverlayArea_C75B950A_B304_3ACF_41D7_F87207FC4D58.toolTip = Ф Р О Н Т А Л Н О
HotspotPanoramaOverlayArea_8C226B72_9E7F_00A9_41E2_615FEC633318.toolTip = Ю Ж Н А Ф А С А Д А
## Media
### Audio
audiores_76B04B01_45A6_94D9_41B7_FDD510A88479.url = media/audio_571BDE2C_45A9_AD2F_41CA_47354C2E940B_en.mp3
### Audio Subtitles
### Description
album_35EC7C1F_3BD9_8292_41B4_B6266FC5552D.description = "Залавянето на Апостола ". Детаил в близък план
album_35D3C439_3BD9_829E_419E_5F87A59FC60C.description = "Залавянето на Апостола ". бронзов барелеф. Детаил от северната фасада на паметника.
album_35D31C7C_3BD9_8296_41A7_6DDF3900A515.description = "Левски основава комитета в Карлово". бронзов барелеф. Детаил от ювната фасада на паметника.
album_35484743_3BD6_8EF2_41AA_B5D762331425.description = Детайл от паметника в Плевен
photo_D831A170_FD73_FD70_41E9_BBA45D8EC531.description = Дечко Тодоров, "Епопея на забравените", проект за стенопис, Национален музей "Васил Левски", 1987 г.
photo_D831A170_FD73_FD70_41E9_BBA45D8EC531.description = Дечко Тодоров, "Епопея на забравените", проект за стенопис, Национален музей "Васил Левски", 1987 г.
photo_452AC537_F9AA_95E9_41D4_22C840BEFE88.description = Людмил Бонев, "Пантеон на великите карловци", 1987 г., Пластика в Исторически музей, Карлово
photo_452AC537_F9AA_95E9_41D4_22C840BEFE88.description = Людмил Бонев, "Пантеон на великите карловци", 1987 г., Пластика в Исторически музей, Карлово
photo_3AAE8EAB_02F1_4790_4130_E94A728FE6C6.description = Людмил Бонев, "Пантеон на великите карловци", детайл, 1987 г.
photo_3AAE8EAB_02F1_4790_4130_E94A728FE6C6.description = Людмил Бонев, "Пантеон на великите карловци", детайл, 1987 г.
album_D5E7B4DB_D8FB_22F6_41E4_664047EF4948.description = . Васил Левски във Втората легия, трети от ляво на дясно седнал, Белград, 1867-1868 г.
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_9.description = Адолф Колар (1841 - 1900), главен архитект на София и автор на проекта
photo_666E36F7_277A_3ED2_4186_B3CB6E1833CE.description = Александър Поплилов, "В килията", 1985 г., ХГ Велико Търново
photo_666E36F7_277A_3ED2_4186_B3CB6E1833CE.description = Александър Поплилов, "В килията", 1985 г., ХГ Велико Търново
photo_6456211A_277A_3352_41AB_43A647E73DC7.description = Александър Поплилов, "На път", 1976 г. „ ХГ Пазарджик
photo_6456211A_277A_3352_41AB_43A647E73DC7.description = Александър Поплилов, "На път", 1976 г. „ ХГ Пазарджик
photo_619AAFB4_242B_994D_41C2_0FAF439D5E8A.description = Атанас Карастостоянов
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_1.description = Борис Ангелушев, "Заловеният Апостол"
photo_351E8965_25B6_33F7_4199_F88DA3E2EF3A.description = Борис Ангелушев, "Обесването на Васил Левски", 1942 г., Национална художествена галерия
photo_351E8965_25B6_33F7_4199_F88DA3E2EF3A.description = Борис Ангелушев, "Обесването на Васил Левски", 1942 г., Национална художествена галерия
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_0.description = Борис Ангелушев, "Обесването на Васил Левски", детайл, 1942 г.
album_A9D288E2_A747_001E_41DE_5A59F14DCD5B_0.description = Борис Борисов, Паметник на Васил Левски, Троян, 2023 г. Паметника в три четвърти
album_A9D288E2_A747_001E_41DE_5A59F14DCD5B_4.description = Борис Борисов, Паметник на Васил Левски, детайл, Троян, 2023 г.
album_A9D288E2_A747_001E_41DE_5A59F14DCD5B_1.description = Борис Борисов, Паметник на Васил Левски, паметника в профил Троян, 2023 г.
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_6.description = Ботьо Ботев, И семето чудно, падаше в сърцата, триптих, 1992 г,. ХГ Стара Загора
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_8.description = Бронзовият орелеф в близък план. Автор Рудолф фон Вайер
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_2.description = Валентин Старчев, Васил Левски, орелеф, бронз, 1997 г. Национален музей Васил Левски, Карлово.
photo_D65FF7F2_D83B_2EB6_41B5_4D43EBCEF1CC.description = Васил Левски във Втората легия, трети от ляво на дясно седнал, Белград, 1867-1868 г.
album_D5DAFB6D_D8FB_27D3_41DB_159E8FA90D22.description = Васил Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов, Белград, 1867 г.
photo_619ABFB5_242B_994F_41BC_C27B6421285D.description = Васил Левски като участник във Втората българска легия ш Белград 1867 г. с брат си Христо Ив. Кунчев и Христо Ив. Големия.
photo_AE4F893A_E060_2065_41E9_9B047415A43E.description = Васил Левски фотографиран в Букурещ с реквизит на фотоателието, 1868-1869 г.
photo_AE4F893A_E060_2065_41E9_9B047415A43E.description = Васил Левски фотографиран в Букурещ с реквизит на фотоателието, 1868-1869 г.
photo_B01A923C_E2E0_D773_41D1_A052B5F582ED.description = Васил Левски, 1870 г., вероятно в Копривщица.
photo_B5322729_E060_2067_41CC_D5EBDD0337D8.description = Васил Левски, 1870 г., вероятно в Копривщица.
photo_B5322729_E060_2067_41CC_D5EBDD0337D8.description = Васил Левски, 1870 г., вероятно в Копривщица.
photo_B01A923C_E2E0_D773_41D1_A052B5F582ED.description = Васил Левски, 1870 г., вероятно в Копривщица.
photo_B6A6C94C_E2E1_7513_41E7_72676EB33224.description = Васил Левски, 1872 г., Букурещ. Това е последната снимка на Левски, т. н. "полицейска" снимка.
photo_B6A6C94C_E2E1_7513_41E7_72676EB33224.description = Васил Левски, 1872 г., Букурещ. Това е последната снимка на Левски, т. н. "полицейска" снимка.
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_7.description = Васил Левски, литография, издателство Фрайтаг§Бернд, Виена, 90те на 19 век
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_7.description = Васил Стоилов, "Левски основава комитет", 1953 г., Национален военно-исторически музей
photo_D778C3B0_D8EB_66B2_41DC_B170544AEB04.description = Васил Стоилов, "Левски сред шопите", 170/250 см., акварел на фазер, 1966 г., ХГ "Христо Цокев" Габрово
photo_D5988AE7_D83B_26DF_41D4_37C2E620F40C.description = Васил Стоилов, Левски сред шопите, акварел, фазер, 1966 г., ХГ Габрово
album_B2F84395_A743_003A_41BA_B3ED8781C8F0_4.description = Владимир Гиновски, Паметник на Левски, детайл, Плевен, 1985 г.
album_B2F84395_A743_003A_41BA_B3ED8781C8F0_1.description = Владимир Гиновски, Паметник на Левски, детайл, Плевен, 1985 г.
album_35EB5D1A_3BD6_8292_41C3_449D045E6128.description = Владимир Гиновски, Паметник на Левски, три четвърти, Плевен, 1985 г
album_B2F84395_A743_003A_41BA_B3ED8781C8F0_0.description = Владимир Гиновски, Паметник на Левски, фронтално, Плевен, 1985 г.
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_9.description = Галилей Симеонов. "На трите чуки", литография, 1985 г., ХГ "Кирил Петров", гр. Монтана
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_0.description = Георги Данчов, Васил Левски, литография, 1888 г., ХГ Пловдив.
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_1.description = Георги Данчов, Васил Левски, литография, 1896 г., ХГ Пловдив.
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_8.description = Георги Данчов, Васил Левски, първият портрет маслени бои, 90 те г. на 19 в., ХГ Пловдив.
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_9.description = Георги Данчов, вторият портрет на Васил Левски, маслени бои, 90 те г. на 19 в., ХГ Пловдив.
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_10.description = Георги Данчов, третият недовъшен портрет на Васил Левски, маслени бои, ок. 1908 г., ХГ Пловдив.
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_5.description = Георги Черкезов, Васил Левски, печат, 1931 г., Национален военно- исторически музей
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_2.description = Григор Първев, Залавянето на Левски, 1965 г., МНЗПР, Троян
album_35EC9C2A_3BDE_82B2_419C_AC672D539A92.description = Групата на Левски и лъва вече реализирана в гипс. Ателието на Марин Василев.
album_35E9EC25_3BDB_82B7_418A_C947D9277545.description = Детайл от Вароша, Ловеч
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_13.description = Детайл от веригата пред източната фасада
album_35D2D586_3BD9_8272_41B1_53F9A344FE0B.description = Детайл от изтоюната фасада на паметника с надписа
album_50E2F646_BA11_7450_41DF_0300B43B726F_7.description = Детайл от лецето на Левски в близък план
album_35EEF3F2_3BDA_8592_41B6_170400A07561.description = Детайл от паметника
album_BBEC513B_A3E1_8741_41DB_94937A7ACF7D_1.description = Детайл от паметника
album_35EEEBDE_3BDA_8592_41C3_4D1D80D2C906.description = Детайл от паметника
album_354BA42B_3BDA_82B2_41BA_0D45B4610E69.description = Детайл от паметника
album_BBEC513B_A3E1_8741_41DB_94937A7ACF7D_0.description = Детайл от паметника
album_35EDFFAD_3BD9_9DB6_41B2_FFCDD17F2D71.description = Детайл с имената на загиналите за свободата карловци. Западна фасада на паметника.
album_35E96465_3BD7_82B6_41AB_93D5EF1E0ED9.description = Детайл с лика на Апостола
album_50E2F646_BA11_7450_41DF_0300B43B726F_5.description = Детайл с надписа
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_1.description = Дечко Тодоров, "Епопея на забравените", проект за стенопис, 1987 г., Национален музей "Васил Левски", Карлово.
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_0.description = Дечко Тодоров, "Майката на Апостола - Гина Кунчева", акватинта, 1987 г., Национален музей Васил Левски, Карлово.
photo_42F59F50_F9AA_F5A7_41CE_0253E0FB4854.description = Дечко Тодоров, "Ръкополагането на йеродякон Игнатий", Св. Богородица, Карлово, 1997 г.
photo_42F59F50_F9AA_F5A7_41CE_0253E0FB4854.description = Дечко Тодоров, "Ръкополагането на йеродякон Игнатий", Св. Богородица, Карлово, 1997 г.
photo_3944303B_02F3_3AF0_4127_073AF90AEA18.description = Дечко Тодоров, "Ръкополагането на йеродякон Игнатий", Св. Богородица, поглед от дистанция, 1997 г.
photo_3944303B_02F3_3AF0_4127_073AF90AEA18.description = Дечко Тодоров, "Ръкополагането на йеродякон Игнатий", Св. Богородица, поглед от дистанция, 1997 г.
photo_3E37D912_02F1_4AB0_4119_610BA25616E0.description = Дечко Тодоров, "Ръкополагането на йеродякон Игнатий", детайл, 1997 г.
photo_3E37D912_02F1_4AB0_4119_610BA25616E0.description = Дечко Тодоров, "Ръкополагането на йеродякон Игнатий", детайл, 1997 г.
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_6.description = Дечко Узунов, „Огърлицата на безсмъртието“, 1973 г. м.б., пл., 160/104 см, НХГ
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_2.description = Дионисий Дончев, "Портрет на Васил Левски", 1983 г., Национален военно исторически музей.
album_2F9DFDCE_200A_37C1_4192_BC32EBD9182F.description = Добри Добрев, „Левски и революционния комитет в Ловеч“, 1965 г. ХГ Ловеч
photo_37ABBD65_25EA_13F6_419B_60B2D351A5C1.description = Добри Добрев, „Левски и революционния комитет в Ловеч“, детайл, 1965 г. ХГ Ловеч
photo_37ABBD65_25EA_13F6_419B_60B2D351A5C1.description = Добри Добрев, „Левски и революционния комитет в Ловеч“, детайл, 1965 г. ХГ Ловеч
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_3.description = Емил Марков, "Апостолът", смесена техника, 1987 г., ХГ Пловдив
album_35ED4516_3BD9_8295_416F_42A0F0340AA4.description = Западната фасада на паметника с имената на загиналите за свободата карловци
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_5.description = Здравко Захариев, "В легията", смесена техника, 1987г.
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_3.description = Иван Лазаров, Паметник на Васил Левски, детайл, 1942 г., Пловдив.
photo_1864121D_276A_3157_41C1_24587A962172.description = Иван Петров, "Васил Левски и Миткалото", 1968 г., ХГ Велико Търново
photo_1864121D_276A_3157_41C1_24587A962172.description = Иван Петров, "Васил Левски и Миткалото", 1968 г., ХГ Велико Търново
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_10.description = Източната фасада днес
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_12.description = Източната фасада с фокус на бронзовият орелеф
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_2.description = Йордан Кръчмаров, Васил Левски, представена на Общо художествена изложба, 1943 г.
photo_363580EF_25EA_12F3_4172_7CC731AFB071.description = Калина Тасева, "Левски пред съда", 1954 г., СГХГ
photo_363580EF_25EA_12F3_4172_7CC731AFB071.description = Калина Тасева, "Левски пред съда", 1954 г., СГХГ
album_B73F600D_A3E6_8541_41E2_4EB19FEAF8F1_6.description = Комитет "Васил Левски" пред нововъздигнатият паметник на апостола, 1907 г.
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_4.description = Коста Павлов, "Левски по пътя на безсмъртието", 1987 г. ХГ Пловдив
album_B8B6D756_A3E3_8BC3_41E0_9B78E869D303_1.description = Лицето на Апостола, детайл
photo_6AD94A20_276E_316D_41A9_252EB5E31CF4.description = Любомир Далчев, паметник на "Васил Левски", 1946 г., Велико Търново
photo_6AD94A20_276E_316D_41A9_252EB5E31CF4.description = Любомир Далчев, паметник на "Васил Левски", 1946 г., Велико Търново
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_5.description = М. Д. Станев, Васил Левски, 1965 г., ХГ Ловеч
album_B73F600D_A3E6_8541_41E2_4EB19FEAF8F1_1.description = Марин Василев в ателието си
album_B73F600D_A3E6_8541_41E2_4EB19FEAF8F1_19.description = Марин Василев със свои студенти.
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_6.description = Марин Устагенов, Основаване на комитет в Софийско, 1900 г. Галерия Лорань
album_34C00503_3BDE_8272_41C4_6F75C24D1F08.description = Мистрията ,с която е положено началото на паметника в Карлово
album_B92F0CD1_BA32_B470_41E3_6A0935771F72.description = Михаил Шапкарев, Паметник на Левски в Монтана, 2003 г.
album_B92F4F70_BA32_B430_41AC_4B5750963082.description = Михаил Шапкарев, Паметник на Левски в Монтана, детаил с главата на Апостола в три четвърти, 2003 г.
album_B92F4180_BA32_ACCF_41B9_4DDE625F772C.description = Михаил Шапкарев, Паметник на Левски в Монтана, детаил с глашата на Апостола в профил, 2003 г.
album_B92F489B_BA32_BCF1_41D4_4E6783D3647C.description = Михаил Шапкарев, Паметник на Левски в Монтана, детайл, 2003 г.
album_B92F3387_BA32_ECD1_41DB_935700C37C6E.description = Михаил Шапкарев, Паметник на Левски в Монтана, фронтално, 2003 г.
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_6.description = Надписът на източната фасада
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_3.description = Никола Кожухаров и Невена Кожухарова, Църковният хор на храма Св. Димитър с участието на Васил Левски, 1960 г., Храм Св. Димитър, Стара Загора
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_4.description = Никола Кожухаров, "Залавянето на Левски", 1952 г., Национална художествена галерия
photo_3AB36DDC_02F0_C5B1_413C_687C89684E90.description = Никола и Невена Кожухарови, "Хорът в Св. Димитър, 1856 г.", Св, Димитър, Стара Загора, 1959 - 1960 г.
photo_3AB36DDC_02F0_C5B1_413C_687C89684E90.description = Никола и Невена Кожухарови, "Хорът в Св. Димитър, 1856 г.", Св, Димитър, Стара Загора, 1959 - 1960 г.
photo_394553D8_02F1_5DB0_4116_4E45F7A63440.description = Никола и Невена Кожухарови, "Хорът в Св. Димитър, 1856 г.", детайл, Св, Димитър, Стара Загора, 1959 - 1960 г.
photo_394553D8_02F1_5DB0_4116_4E45F7A63440.description = Никола и Невена Кожухарови, "Хорът в Св. Димитър, 1856 г.", детайл, Св, Димитър, Стара Загора, 1959 - 1960 г.
album_D5E71266_D8FB_21D1_4171_5E8E0C1D7B91.description = Образът на Апостола в творбата на Златю вдъхновен от четническата снимка на Левски
album_35ED7B8D_3BD9_8677_416F_69CD730FA52E.description = Паметник на Левски в Кърджали, погледнат отстрани.
album_358C05BE_3BD9_8D92_41B6_FC894701CD80.description = Паметник на Левски в Кърджали, проф. Константин Денев, мрамор 2003 г.
album_35EE0214_3BDB_8695_41CB_4AB6A05ED3D4.description = Паметника в профил
album_35B72A1E_3BDB_8695_41BF_6D1247A4D289.description = Паметника в профил, детайл
album_B8B6D756_A3E3_8BC3_41E0_9B78E869D303_6.description = Паметника и крепостта в непосредствена близост
album_50E2F646_BA11_7450_41DF_0300B43B726F_0.description = Паметника на Левски в Стара Загора, 1976 г. Автори - Любомир Петров, Петър Куцаров и арх. Иван Райнов.
album_354DF3C8_3BCA_85FE_41AB_C58AA5669B2D.description = Паметника на Левски в Стара Загора, 1976 г., детайл с лика на Левски
album_50E2F646_BA11_7450_41DF_0300B43B726F_4.description = Паметника погледнат в гръб
album_35EE3C58_3BDB_829E_41C8_D799793EC70C.description = Паметника, детайл
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_5.description = Пенчо Добрев, Васил Левски, гипс, 2012 г.
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_6.description = Петър Вълчев, Васил Левски, 1952 г., Национален музей "Васил Левски", Карлово
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_3.description = Плакат издаден от Доброволчески отряд Млада Сливница, 1912 г.
album_286D39E3_26CE_F293_41A9_7BCAC29FCBEF.description = Пламен Вълчев, "И в студ и в мраз... 50/50 см,, 2018 г., собственост на автора.
photo_6C0ECB2D_276A_7776_4167_81173CB66B44.description = Пламен Вълчев, "И носи съзнание", 2016 г., собственост на автора
photo_6C0ECB2D_276A_7776_4167_81173CB66B44.description = Пламен Вълчев, "И носи съзнание", 2016 г., собственост на автора
photo_6CF5EBF6_276A_16D2_41BC_8971B39691D5.description = Пламен Вълчев, "Светият", 2006 смесена техника, фазер, 108/110 см., собственост на автора
photo_6CF5EBF6_276A_16D2_41BC_8971B39691D5.description = Пламен Вълчев, "Светият", 2006 смесена техника, фазер, 108/110 см., собственост на автора
album_35EF3804_3BD9_8275_41C4_B3EF92C4E5BB.description = Поглед към южната фасада на паметника
album_B8B6D756_A3E3_8BC3_41E0_9B78E869D303_3.description = Поглед от площадката пред паметника.
album_B73F600D_A3E6_8541_41E2_4EB19FEAF8F1_5.description = Преди тържествената церемония пред паметника на Васил Левски
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_11.description = Първият проект на арх. Адолф Колар за паметник на Левски
photo_619A8FB3_242B_994B_41B3_F8A1E801BFCA.description = Рисунката на Левски използвана в календата от 1876 г. на Ботев
album_A4C905FD_A83A_06DB_41DB_19B683326AF7.description = Роднините на Апостола, при откриването на паметника.
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_7.description = Росен Райчев, Васил Левски, 2010 г. , м. б. на платно, 200/180 см,, Президентсво на Р България
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_0.description = Симеон Цоньов Симеонов– „Смъртта и последният час на Васил Левски“, 1879 - 1880 г.
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_3.description = Снимка от откриването на 22 октомври 1895 г. , детайл
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_4.description = Ставри Калинов, Басил Левски, стъклопис
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_1.description = Ставри Калинов, бронзов медалион с лика на Апостола,
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_7.description = Сули Сеферов, "Памет", Национален музей "Васил Левски", Карлово
album_35D5EF10_3BDE_7E6E_41C3_6F857E9491BC.description = Увенчаващата паметника бронзова композиция " Левски с лъва" в близък план.
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_4.description = Ц. Дрог, Васил Левски, 1897 г., ХГ Пловдив.
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_5.description = Цветя за Апостола
album_358C31E7_3BFA_85B2_41AA_C5236486FC1A.description = Цвятко Дочев, "Апостолът", 100/100 см., 1974 г., м.б. на платно, НХГ
album_4694D314_F9AA_ADAF_41EC_26C8574667DA_0.description = Цвятко Дочев, Двустранен стенопис в интериора на Музей Васил Левски, Ловеч., 1982 г.
photo_431E8566_F9AA_B46B_41E5_30BCA76C8C47.description = Цвятко Дочев, Двустранен стенопис в интериора на Музей Васил Левски, Ловеч., 1982 г. Детайл с лика на Апостола
photo_431E8566_F9AA_B46B_41E5_30BCA76C8C47.description = Цвятко Дочев, Двустранен стенопис в интериора на Музей Васил Левски, Ловеч., 1982 г. Детайл с лика на Апостола
photo_42985A91_F9AA_9CA9_41C6_3D11A8669E5F.description = Цвятко Дочев, Двустранен стенопис в интериора на Музей Васил Левски, Ловеч., детайл със "Въстанието" от задната стена, 1982 г.
photo_42985A91_F9AA_9CA9_41C6_3D11A8669E5F.description = Цвятко Дочев, Двустранен стенопис в интериора на Музей Васил Левски, Ловеч., детайл със "Въстанието" от задната стена, 1982 г.
photo_3945411D_02F1_5AB3_4128_9FBB20307660.description = Цвятко Дочев, Двустранен стенопис в интериора на Музей Васил Левски, Ловеч., детайл, 1982 г
photo_3945411D_02F1_5AB3_4128_9FBB20307660.description = Цвятко Дочев, Двустранен стенопис в интериора на Музей Васил Левски, Ловеч., детайл, 1982 г
album_35EEF1FD_3BDB_8596_41BC_397BEEFFC8F2.description = в Ловеч
### Title
photo_452AC537_F9AA_95E9_41D4_22C840BEFE88.label = "Великите карловци", 1987 г.
photo_452AC537_F9AA_95E9_41D4_22C840BEFE88.label = "Великите карловци", 1987 г.
video_42BAE5B9_4CEA_9668_41C2_A384CE957235.label = 01_UVOD
photo_D65FF7F2_D83B_2EB6_41B5_4D43EBCEF1CC.label = 02
video_42D98767_4CEF_9218_41D3_288738B083A3.label = 02_FOTO
video_5D7A4349_5272_862F_41C2_A59EB7F6550D.label = 03PARVITE
video_42A0F58A_4CEE_B629_41B0_2BAD6493C02A.label = 04_DO1944
video_42D7F59D_4CEF_962B_41CB_F7D3F5CC4876.label = 05_DO1973
video_42D9422B_4CEE_F26F_41C2_9B7B329B402A.label = 06_DO1990
video_42D1E963_4CED_FE1F_4197_6D0DEACA0AB1.label = 07_SLED1990
panorama_BCC24508_B3B2_80EE_41DA_926009C27CA0.label = 1000
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_0.label = 18
album_B73F600D_A3E6_8541_41E2_4EB19FEAF8F1_5.label = 481505295_1107677847822227_8806969055841230507_n
photo_B01A923C_E2E0_D773_41D1_A052B5F582ED.label = 485790790_963587089303285_7724540008797054329_n
photo_B01A923C_E2E0_D773_41D1_A052B5F582ED.label = 485790790_963587089303285_7724540008797054329_n
photo_B6A6C94C_E2E1_7513_41E7_72676EB33224.label = 485974933_963586985969962_3658703189471342894_n
photo_B6A6C94C_E2E1_7513_41E7_72676EB33224.label = 485974933_963586985969962_3658703189471342894_n
photo_AE4F893A_E060_2065_41E9_9B047415A43E.label = 486131610_963587519303242_967367360681155527_n
photo_AE4F893A_E060_2065_41E9_9B047415A43E.label = 486131610_963587519303242_967367360681155527_n
album_B73F600D_A3E6_8541_41E2_4EB19FEAF8F1_6.label = 486159399_963587692636558_6611749882990948319_n
photo_B5322729_E060_2067_41CC_D5EBDD0337D8.label = 486448278_963587605969900_8097215474685297322_n
photo_B5322729_E060_2067_41CC_D5EBDD0337D8.label = 486448278_963587605969900_8097215474685297322_n
album_B73F600D_A3E6_8541_41E2_4EB19FEAF8F1_1.label = 673---М
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_1.label = 8975e317ed63d01a3ded436702cf32bb
photo_619A8FB3_242B_994B_41B3_F8A1E801BFCA.label = BOTEV_ДЕТАЙЛ_GUTSO
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_1.label = Danchov
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_0.label = Danchov
panorama_3531EDCE_0398_9F90_414D_B88866C659C0.label = Ddochev_01
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_0.label = Dechko_Todorov_1987
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_3.label = Emil_Markow_1987_Plovdiv
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_3.label = IMAGE1674
photo_3E37D912_02F1_4AB0_4119_610BA25616E0.label = IMG_0422-23
photo_3E37D912_02F1_4AB0_4119_610BA25616E0.label = IMG_0422-23
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_5.label = IMG_0912
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_6.label = IMG_0913
album_B2F84395_A743_003A_41BA_B3ED8781C8F0_0.label = IMG_1218
album_B2F84395_A743_003A_41BA_B3ED8781C8F0_1.label = IMG_1219
album_B2F84395_A743_003A_41BA_B3ED8781C8F0_4.label = IMG_1224
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_2.label = IMG_20241126_103450
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_2.label = IMG_20241126_153350
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_8.label = IMG_20241213_142533
album_A9D288E2_A747_001E_41DE_5A59F14DCD5B_1.label = IMG_20250209_130610
album_A9D288E2_A747_001E_41DE_5A59F14DCD5B_4.label = IMG_20250209_130730
panorama_EA67644F_B304_1B46_41E2_63BBD3923588.label = IMG_20250209_131626_00_merged
panorama_885C1992_AF2A_B68C_41D8_1E9A12329F9E.label = IMG_20250209_144901_00_merged
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_3.label = IMG_20250226_145718
photo_D831A170_FD73_FD70_41E9_BBA45D8EC531.label = IMG_20250226_154248
photo_D831A170_FD73_FD70_41E9_BBA45D8EC531.label = IMG_20250226_154248
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_4.label = IMG_20250416_120134
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_4.label = IMG_20250416_121944
album_50E2F646_BA11_7450_41DF_0300B43B726F_0.label = IMG_20250523_114340
album_50E2F646_BA11_7450_41DF_0300B43B726F_4.label = IMG_20250523_114647
photo_394553D8_02F1_5DB0_4116_4E45F7A63440.label = IMG_20250523_115648
photo_394553D8_02F1_5DB0_4116_4E45F7A63440.label = IMG_20250523_115648
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_5.label = IMG_20250523_145653
photo_6C0ECB2D_276A_7776_4167_81173CB66B44.label = IMG_20250726_122923
photo_6C0ECB2D_276A_7776_4167_81173CB66B44.label = IMG_20250726_122923
photo_6CF5EBF6_276A_16D2_41BC_8971B39691D5.label = IMG_20250726_123213
photo_6CF5EBF6_276A_16D2_41BC_8971B39691D5.label = IMG_20250726_123213
photo_3AAE8EAB_02F1_4790_4130_E94A728FE6C6.label = IMG_2626[1]
photo_3AAE8EAB_02F1_4790_4130_E94A728FE6C6.label = IMG_2626[1]
album_A9D288E2_A747_001E_41DE_5A59F14DCD5B_0.label = IMG_2756
album_4694D314_F9AA_ADAF_41EC_26C8574667DA_0.label = IMG_2776
photo_42985A91_F9AA_9CA9_41C6_3D11A8669E5F.label = IMG_2791
photo_42985A91_F9AA_9CA9_41C6_3D11A8669E5F.label = IMG_2791
photo_431E8566_F9AA_B46B_41E5_30BCA76C8C47.label = IMG_2799
photo_431E8566_F9AA_B46B_41E5_30BCA76C8C47.label = IMG_2799
photo_3945411D_02F1_5AB3_4128_9FBB20307660.label = IMG_2800
photo_3945411D_02F1_5AB3_4128_9FBB20307660.label = IMG_2800
album_B8B6D756_A3E3_8BC3_41E0_9B78E869D303_1.label = IMG_2807
album_B8B6D756_A3E3_8BC3_41E0_9B78E869D303_3.label = IMG_2811
album_B8B6D756_A3E3_8BC3_41E0_9B78E869D303_6.label = IMG_2817
panorama_F4FC2107_AC18_69A5_417E_C0CBF040BC04.label = KARDJALI_02
panorama_FD83E030_AC18_27FA_41CD_05E023859C5A.label = KARDJALI_03
photo_363580EF_25EA_12F3_4172_7CC731AFB071.label = Kalina-Taseva
photo_363580EF_25EA_12F3_4172_7CC731AFB071.label = Kalina-Taseva
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_4.label = Kozuharov_1954
panorama_DBFABA1F_CA8D_86F8_41E7_86CCCFF2E3D7.label = LEVSKI2
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_5.label = M_D_STANEV_1965_LOVCH
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_6.label = NHG-IV-797
album_61934FB1_242B_9947_41B6_4A3C45150350.label = Photo Album 01
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4.label = Photo Album 18
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6.label = Photo Album 334
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002.label = Photo Album 3653-grafichen-portret-na-vasil-levski-dyakona-ot-georgi-danchov-chirpanliyata-kartina-s-efekten-rchen-relef-s-3d-maslo-individualna-izrabotka-po-porchka
album_B73F600D_A3E6_8541_41E2_4EB19FEAF8F1.label = Photo Album 669---2---Макет-Марин-Василев
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690.label = Photo Album Dechko_Todorov_1987
album_B2F84395_A743_003A_41BA_B3ED8781C8F0.label = Photo Album IMG_1218
album_8563CD28_B612_B5D0_41D1_CEB9DC1E6793.label = Photo Album IMG_20250416_125853
album_50E2F646_BA11_7450_41DF_0300B43B726F.label = Photo Album IMG_20250523_114340
album_A9D288E2_A747_001E_41DE_5A59F14DCD5B.label = Photo Album IMG_2756
album_4694D314_F9AA_ADAF_41EC_26C8574667DA.label = Photo Album IMG_2776
album_B8B6D756_A3E3_8BC3_41E0_9B78E869D303.label = Photo Album IMG_2804
album_B5039E13_A745_003F_41B1_52186A83246D.label = Photo Album IMG_4824
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4.label = Photo Album angelushev_levski
album_BBEC513B_A3E1_8741_41DB_94937A7ACF7D.label = Photo Album detail
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB.label = Photo Album dobri_Dobrev
album_B73F600D_A3E6_8541_41E2_4EB19FEAF8F1_19.label = Prof_Marin_Vasilev_with_studens_30_Dec_1928_next_to_him_-left-_is_Mara_Georgieva
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_7.label = Seferov_1982-g
photo_3944303B_02F3_3AF0_4127_073AF90AEA18.label = Stenopis-Karlovo-2
photo_3944303B_02F3_3AF0_4127_073AF90AEA18.label = Stenopis-Karlovo-2
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_7.label = Stoilov_19532
album_50E2F646_BA11_7450_41DF_0300B43B726F_5.label = Untitled-1
album_50E2F646_BA11_7450_41DF_0300B43B726F_7.label = Untitled-3
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_6.label = Ustagenov
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_7.label = V-Levski
photo_619ABFB5_242B_994F_41BC_C27B6421285D.label = Vasil_Levski_&_His_Brother_in_the_II_Legion
photo_D5988AE7_D83B_26DF_41D4_37C2E620F40C.label = Vasil_Stoilov
photo_351E8965_25B6_33F7_4199_F88DA3E2EF3A.label = angeluchev_04
photo_351E8965_25B6_33F7_4199_F88DA3E2EF3A.label = angeluchev_04
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_0.label = angelushev_levski
photo_6AD94A20_276E_316D_41A9_252EB5E31CF4.label = dalchev
photo_6AD94A20_276E_316D_41A9_252EB5E31CF4.label = dalchev
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_1.label = decho4
album_BBEC513B_A3E1_8741_41DB_94937A7ACF7D_0.label = detail
album_BBEC513B_A3E1_8741_41DB_94937A7ACF7D_1.label = detail2
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_2.label = dionisii_donchev
photo_37ABBD65_25EA_13F6_419B_60B2D351A5C1.label = dobri_dobrev2_1965
photo_37ABBD65_25EA_13F6_419B_60B2D351A5C1.label = dobri_dobrev2_1965
photo_619AAFB4_242B_994D_41C2_0FAF439D5E8A.label = karastoyanov
panorama_E8999CF9_1B70_7EAC_41B2_38BEE11AAE5D.label = karlovo2
panorama_18205595_0803_392C_419E_5082BA10AF25.label = karlovo4
panorama_BE6CEFEB_ABA5_77A6_41D6_097C6A3ED690.label = karlovo_01
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_3.label = kojuharov
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_9.label = kolar
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_1.label = konvoj
panorama_AAA572E9_A587_5668_41D4_A5F131A7D606.label = kovuharov
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_2.label = krachmarov
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_3.label = lazarov_7
panorama_2E83BABB_200E_FC40_41BD_B645CEB8E40F.label = levski_2
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_10.label = levski_2_0
panorama_A59E0E87_ABA2_986F_41B0_D1B621F07B14.label = levski_naj
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_4.label = levski_staklo3
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_11.label = pametnika_sofia
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_5.label = pencho
album_E51187C3_F544_05FB_41D3_39FCECE8ACBB_6.label = petar_valchev_1952
photo_6456211A_277A_3352_41AB_43A647E73DC7.label = poplilov_napat
photo_6456211A_277A_3352_41AB_43A647E73DC7.label = poplilov_napat
panorama_90E35E24_9E6F_00A9_41D2_5C811C5B60B1.label = sof_lev_001
panorama_906F5C27_9E6F_00B7_41D9_B2B7CF23B458.label = sof_lev_02
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_12.label = sofia_pam
album_AD819B1E_A3E1_9B43_41E4_462AB0BE8FD4_13.label = sofia_pam10
panorama_1BA1AA54_3344_FD38_41C7_525A5A4A1B3F.label = st_zagora_02
photo_3AB36DDC_02F0_C5B1_413C_687C89684E90.label = stenopis_012
photo_3AB36DDC_02F0_C5B1_413C_687C89684E90.label = stenopis_012
photo_666E36F7_277A_3ED2_4186_B3CB6E1833CE.label = vkiliata
photo_666E36F7_277A_3ED2_4186_B3CB6E1833CE.label = vkiliata
album_E51DCB8D_F544_0D8F_41E6_BBC891F9D690_9.label = Галилей-Симеонов---инв
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_8.label = ДАНЧОВ–01
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_9.label = ДАНЧОВ–02
album_ED0EC580_F056_2E40_41E8_F2C3E7D43002_10.label = ДАНЧОВ–03
photo_1864121D_276A_3157_41C1_24587A962172.label = Иван-Петров-Левски-и-Миткалото--1968г
photo_1864121D_276A_3157_41C1_24587A962172.label = Иван-Петров-Левски-и-Миткалото--1968г
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_6.label = ботьов2
photo_42F59F50_F9AA_F5A7_41CE_0253E0FB4854.label = карлово
photo_42F59F50_F9AA_F5A7_41CE_0253E0FB4854.label = карлово
panorama_B814EDAD_B611_54D1_41B6_9F8BCAAA388C.label = лазаров_03
album_E51294FB_F55C_1B8B_41E5_CEF605A95AE6_7.label = левски-2
panorama_B899B839_BA11_DC30_41DB_AE45088A5654.label = ловеч_01
panorama_A37129D3_B3BD_8362_41C0_4194E0DE91A7.label = ловеч_02
panorama_A2B47DAB_B3B2_8322_41C2_EBE26DFD0A31.label = ловеч_04
panorama_AA683C49_A581_B1A8_41C5_6887FABE4DE4.label = музей_02
panorama_E43E2786_B305_E5C7_41C3_4FC4F02AB49F.label = троян_03
panorama_E43DB77B_B304_254D_41B3_06B991EDECCD.label = троян_04
album_E548F753_F544_069B_41E1_4084750EDDA4_5.label = черкезов3
### Video
videolevel_5E3AC6BF_4CFE_9267_4180_68810A98A152.url = media/video_42A0F58A_4CEE_B629_41B0_2BAD6493C02A_en.mp4
videolevel_5E3AC6BF_4CFE_9267_4180_68810A98A152.posterURL = media/video_42A0F58A_4CEE_B629_41B0_2BAD6493C02A_poster_en.jpg
videolevel_5E094600_4CFE_7218_41CE_FAF4A7BFFADE.url = media/video_42BAE5B9_4CEA_9668_41C2_A384CE957235_en.mp4
videolevel_5E094600_4CFE_7218_41CE_FAF4A7BFFADE.posterURL = media/video_42BAE5B9_4CEA_9668_41C2_A384CE957235_poster_en.jpg
videolevel_5E0D93AA_4CFE_7269_41B3_86605CC182E7.url = media/video_42D1E963_4CED_FE1F_4197_6D0DEACA0AB1_en.mp4
videolevel_5E0D93AA_4CFE_7269_41B3_86605CC182E7.posterURL = media/video_42D1E963_4CED_FE1F_4197_6D0DEACA0AB1_poster_en.jpg
videolevel_5E04EE56_4CFE_9239_41B2_F85A3255EC95.url = media/video_42D7F59D_4CEF_962B_41CB_F7D3F5CC4876_en.mp4
videolevel_5E04EE56_4CFE_9239_41B2_F85A3255EC95.posterURL = media/video_42D7F59D_4CEF_962B_41CB_F7D3F5CC4876_poster_en.jpg
videolevel_5E00D0DD_4CFE_8E2B_41C0_44FBA9906590.url = media/video_42D9422B_4CEE_F26F_41C2_9B7B329B402A_en.mp4
videolevel_5E00D0DD_4CFE_8E2B_41C0_44FBA9906590.posterURL = media/video_42D9422B_4CEE_F26F_41C2_9B7B329B402A_poster_en.jpg
videolevel_5E1FAB68_4CFE_92E8_41B6_47B661B4104C.url = media/video_42D98767_4CEF_9218_41D3_288738B083A3_en.mp4
videolevel_5E1FAB68_4CFE_92E8_41B6_47B661B4104C.posterURL = media/video_42D98767_4CEF_9218_41D3_288738B083A3_poster_en.jpg
videolevel_719A87F2_5276_8DFD_4175_BA668164401F.url = media/video_5D7A4349_5272_862F_41C2_A59EB7F6550D_en.mp4
videolevel_719A87F2_5276_8DFD_4175_BA668164401F.posterURL = media/video_5D7A4349_5272_862F_41C2_A59EB7F6550D_poster_en.jpg
### Video Subtitles
## Popup
### Title
window_3BE02C1D_2365_7A68_41A5_4B5BDCA77556.title = В С Т Ъ П Л Е Н И Е
window_3BE97884_224C_CB95_41B2_58842067DCC2.title = В С Т Ъ П Л Е Н И Е
window_29B8CBD5_32F9_40AF_41C7_A5A852CE4483.title = К А Р Л О В О, 1 9 0 7 г.
window_29B7FBD5_32F9_40AF_4197_1ACA5F378442.title = К А Р Л О В О, 1 9 0 7 г.
window_0706327F_332F_405B_41C7_9A96012488B0.title = К Ъ Р Д Ж А Л И, 2 0 0 3 г.
window_07056281_332F_40A7_41B7_2141B7B4F900.title = К Ъ Р Д Ж А Л И, 2 0 2 3 г.
window_16CF81A5_3329_40EC_41C1_C361FE69D8F3.title = Л О В Е Ч, 1 9 6 3 г.
window_16CD31A4_3329_40EC_419F_53F9D3DA634A.title = Л О В Е Ч, 1 9 6 4 г.
window_2F4970D8_334C_2D28_41C6_95F0ADCDD516.title = М О Н Т А Н А, 2 0 0 6 г.
window_480E44CD_F87E_F4B9_41E9_94872E69AEA6.title = М О Н У М Е Н Т А Л Н И Т В О Р Б И
window_552D18A4_0351_CB91_415E_DAE0BC92CC6A.title = М О Н У М Е Н Т А Л Н И И З К У С Т В А
window_480844CE_F87E_F4BB_41E4_8E196DDD974C.title = М У З Е Й В А С И Л Л Е В С К И, Л О В Е Ч
window_4CE7D344_0357_5E90_4153_F9372C0466E8.title = М У З Е Й "В А С И Л Л Е В С К И " Л О В Е Ч
window_24DDE11A_B31C_7ACF_41CC_4F2D7B63492A.title = П А М Е Т Н И К А В Т Р О Я Н 2 0 2 3 г.
window_3A2CEB44_275B_C3B5_41A0_44103F6DBC5A.title = П А М Е Т Н И К А В Л О В Е Ч, 1 9 6 4 г.
window_38B35ACA_275D_C2BD_41B2_A13752B1349F.title = П А М Е Т Н И К А В П Л О В Д И В, 1 94 2 г.
window_05A358B6_2745_4ED5_41BB_B1BC81A86203.title = П А М Е Т Н И К А В Т Р О Я Н, 2 0 2 3 г.
window_3BE9C883_224C_CB93_41BE_71A7AB34D777.title = П А М Е Т Н И К А В К А Р Л О В О, 1 9 0 7 г.
window_CCA0577A_AC08_686E_41E1_F2897AF1E96D.title = П А М Е Т Н И К А В К Ъ Р Д Ж А Л И 2 0 0 3 г.
window_C1D8390B_1B51_8763_41A2_850189BD7C86.title = П А М Е Т Н И К А В Л О В Е Ч, 1 9 6 4 г.
window_A5B2B3D8_B3B6_876E_41D7_49EDFC7F0663.title = П А М Е Т Н И К А В Л О В Е Ч, 1 9 6 4 г.
window_3AE9C94A_224C_CA9D_419F_8D9FFC4846F0.title = П А М Е Т Н И К А В М О Н Т А Н А, 2 0 0 6 г.
window_3BE9C883_224C_CB93_41BB_5FFEC84B309F.title = П А М Е Т Н И К А В К А Р Л О В О, 1 9 0 7 г.
window_05487D31_33CB_16B5_41B3_CB9B5297556D.title = П А М Е Т Н И К А В К Ъ Р Д Ж А Л И, 2 0 0 3 г.
window_3AEAC948_224C_CA9D_4188_AB6D03D442F0.title = П А М Е Т Н И К А В К Ъ Р Д Ж А Л И, 2 0 0 3 г.
window_3AEA394A_224C_CA9D_41A9_F358FEE6EF13.title = П А М Е Т Н И К А В П Л Е В Е Н, 1 9 8 5 г.
window_38B0DACB_275D_C2B3_41BC_49C96A25297F.title = П А М Е Т Н И К А В П Л О В Д И В, 1 9 4 2 г.
window_1CA4F8D7_33FB_1FFE_41C5_386656674376.title = П А М Е Т Н И К А В С Т А Р А З А Г О Р А, 1 9 7 6 г.
window_0B93EE18_24A6_F6FA_4189_67F8EED62B16.title = П А М Е Т Н И К А В С Т А Р А З А Г О Р А, 1 9 7 6 г.
window_05A188B7_2745_4ED3_41BF_8C86FAC84E29.title = П А М Е Т Н И К А В Т Р О Я Н, 2 0 2 3 г.
window_10749B38_33C9_F2B3_41C9_6871ADD67A16.title = П А М Е Т Н И К Ъ Т В С О Ф И Я, 1 8 9 5 г.
window_C903C44A_B304_1B4F_41CA_5822308E876D.title = П А М Е Т Н И К Ъ Т В Т Р О Я Н 2 0 2 3
window_3AB90625_2746_C5F7_41BC_1F491CB6CB45.title = П А М Е Т Н И К Ъ Т В Л О В Е Ч, 1 9 6 4 г.
window_DE0B1CA2_B304_2BFF_41D0_CC038DEF7581.title = П А М Е Т Н И К Ъ Т В Т В О Я Н 2 0 2 3 г.
window_C21028BE_B31C_2BC7_41D1_A26782227A4A.title = П А М Е Т Н И К Ъ Т В Т Р О Я Н 2 0 2 3 г.
window_B26640E8_AC5B_1B8C_41CC_DE47EC85E9B3.title = П Е М Е Т Н И К А В К Ъ Р Д Ж А Л И, 2 0 0 3 Г.
window_2EBE2C01_3344_5518_41B9_0D3258DDE692.title = П Л Е В Е Н, 1 9 8 5 г.
window_2E7CB079_3319_4067_41B6_9E32D2F18725.title = П Л О В Д И В, 1 9 4 2 г.
window_2E81507C_3319_405D_41AF_2E5DA4CC1A2E.title = П Л О В Д И В, 1 9 4 2 г.
window_65C17FD3_45AE_AB7A_41C7_FB80368FE026.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 1 8 - 1 9 4 4 г.
window_1B87F376_232D_EEBB_4192_BA988CAC83FA.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 1 8 - 1 9 4 4 г.
window_6FD26F32_2367_56BB_41B0_DD02208D0CE3.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 4 5 - 1 9 7 2 г.
window_6FD2CF33_2367_56B9_41B9_D23E55D0F8BE.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 4 5 - 1 9 7 2 г.
window_44B01701_233D_5659_41C0_CFACB1248CDA.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 7 3 - 1 9 8 9 г.
window_75D191DC_236D_6DE8_41A1_9E2ED8058BC7.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 7 3 - 1 9 8 9 г.
window_75D111DA_236D_6DE8_41B5_F05D90BAC64B.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 7 3 - 1 9 8 9 г.
window_44B2B6FE_233D_57AB_41BF_74942F6FAFAB.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я С Л Е Д 1 9 9 0 г.
window_4113334B_2EAA_67B6_41BF_D5AFA4E6EEB9.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 4 5 - 1 9 7 2 г.
window_4112F351_2EAA_6652_41B1_778509BF76DD.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 4 5 - 1 9 7 2 г.
window_50AF6AEC_2FA6_2672_41B2_BED4C196ACE4.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 7 3 - 1 9 8 9 г.
window_50B05AEE_2FA6_264E_41C5_94269D4350A5.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 7 3 - 1 9 8 9 г.
window_6CC7F2E9_3E95_69EE_41C4_A748620454C1.title = П Р О И З В Е Д Е Н И Я С Л Е Д - 1 9 8 9 г.
window_4D9FFC06_2EAA_21BF_41A9_A86DB799DFD4.title = П Р О И З Ш Е Д Е Н И Я 1 9 1 8 - 1 9 7 2 г.
window_0472B33E_233C_EEA8_41C0_E77C6CD63ED8.title = П Ъ Р В И П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 8 7 6 - 1 9 1 2 г.
window_7EBA3C01_2D7A_E1B2_41B0_028B5AFB4856.title = П Ъ Р В И Т Е 1 8 7 6 - 1 9 1 2 г.
window_7EA56C03_2D7A_E1B6_4173_509084896D13.title = П Ъ Р В И Т Е 1 8 7 6 - 1 9 1 2 г.
window_040FF33F_233C_EEA8_41BE_0B4EC7F687F2.title = П Ъ Р В И Т Е 1 8 7 6 - 1 9 1 2 г.
window_804E329E_9ED9_5E17_41DD_0256478B9B6E.title = П Ъ Р В И Я Т П А М Е Т Н И К 1 8 9 5
window_D9D2F1FC_9EEB_0399_41C9_453165FBC669.title = П Ъ Р В И Я Т П А М Е Т Н И К 1 8 9 5
window_8369AAFA_9EC7_6E1E_41DA_0035FFFC01F6.title = П Ъ Р В И Я Т П А М Е Т Н И К 1 8 9 5
window_3AE9794B_224C_CA93_4198_6B6C8CEFA6CE.title = П Ъ Р В И Я Т В С О Ф И Я, 1 8 9 5 г.
window_1048F6FD_32F5_D964_41C4_72E829F6B131.title = С О Ф И Я, 1 8 9 5 г.
window_104886FE_32F5_D964_418A_A30E076B26C1.title = С О Ф И Я, 1 8 9 5 г.
window_1B666743_3345_D31F_41AD_5C9C31C89952.title = С Т А Р А З А Г О Р А, 1 9 7 6 г.
window_1196645A_3344_3528_4189_CDDECAB3BC36.title = С Т А Р А З А Г О Р А, 1 9 7 6 г.
window_6CCB52EC_3E95_69E6_41BC_80C2FDCD71F6.title = Т В О Р Б И С Л Е Д 1 9 8 9 г.
window_1E07A6BF_3329_C0DB_41C8_CF0E25171244.title = Т Р О Я Н, 2 0 2 3 г.
window_1E06C6BF_3329_C0DB_41BC_D223AC7BA8A0.title = Т Р О Я Н, 2 0 2 3 г.
window_62E48CCA_2D9A_62B6_419C_7AA759A64CE3.title = Ф О Т О Г Р А Ф И И Т Е
window_72CEA522_610E_FA57_41D5_5B7572C41A24.title = Ф О Т О Г Р А Ф И И Т Е Н А А П О С Т О Л А
window_D4744562_E464_F9D1_41EC_5E2937B15BB8.title = Ф О Т О Г Р А Ф И И Т Е Н А А П О С Т О Л А
window_019C585A_232C_FAE8_41C0_250449DD1EB3.title = Ф О Т О Г Р А Ф И И Т Е Н А А П О С Т О Л А
## Skin
### Button
Button_0470E33F_233C_EEA8_41A9_102A0999CD5F.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_6FD2BF33_2367_56B9_41B2_9DB38A8824FB.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_1B83F378_232D_EEB7_4174_F69CFD481A34.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_75D151DB_236D_6DE8_41A4_4A5C32F16BAA.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_44B13700_233D_5657_419A_B9A92E812378.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_01917859_232C_FAE8_4189_E03BA85B7020.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_4D9F3C07_2EAA_21BD_41B7_1697B20E0C9C_mobile.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_4113E351_2EAA_6652_41BE_B2709FD09971_mobile.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_A9419EAF_BA6E_F738_41D5_C1169992D200.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_0C036ACC_3901_5915_41CB_3A1075D08B2B_mobile.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_7EBA7C02_2D7A_E1B6_41C5_08C32C362ACB_mobile.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_62B180E5_2D9E_2272_41A0_66368FD1EC3D_mobile.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_50B17AED_2FA6_2672_41C6_FA3E4A5871D3_mobile.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_6CCB92EB_3E95_69E2_41B9_CB70D7E7BC88_mobile.label = В И Д Е О Р А З К А З
Button_05444D30_33CB_16B3_41C6_A20259B798A8.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_F4C5D10B_BA99_AAF8_41B8_3C5585330B3F.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_38B36ACB_275D_C2B3_41C1_0DF8DA07F34B.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_480EF4CE_F87E_F4BB_41D0_A7143DE551DF.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_3AA72622_2746_C5ED_41BB_52E9A9589683.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_1CA978D3_33FB_1FF5_41C6_6C7776AC0387.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_05A048B7_2745_4ED3_41C2_6AF0982FFE45.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_10492B38_33C9_F2B3_41BB_424AD07C17A0.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_4B1A4343_0357_5E90_4159_DA19EF6A9472_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А П А Н О Р А М А
Button_1E09B6BD_3329_C0DF_41C4_E277A524984C_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_104AF6FC_32F5_D964_41B6_35E24CC96652_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_0702F27D_332F_405F_41C9_7652BBF0DFD5_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_1B7A1741_3345_D31B_41C6_C384BA381CE5_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_29B5CBD3_32F9_40AB_41AB_DB8D53F124C7_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_16CCC1A4_3329_40EC_41C7_07120336C5CC_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_2E79A076_3319_406D_41B0_753640A436E8_mobile.label = В И Р Т У А Л Н А Р А З Х О Д К А
Button_3144000A_22C6_D023_41A8_7FCC2F54BBA8.label = В С Т Ъ П Л Е Н И Е
Button_00860831_3E95_187E_41B2_B5F63F0D58FB_mobile.label = К А Р Л О В О 1 9 0 7 г.
Button_3E7AB86C_2422_B680_4114_576E3DD5FCC0.label = К А Р Л О В О 1 9 0 7 г.
Button_3E7A086C_2422_B680_41B1_652B9A0A6A6B.label = К Ъ Р Д Ж А Л И 2 0 0 3 г.
Button_00879835_3E95_1866_41CD_BA5246118BF2_mobile.label = К Ъ Р Д Ж А Л И 2 0 0 3 г.
Button_3E7AD86C_2422_B680_41B8_E63A9962E898.label = Л О В Е Ч 1 9 6 4 г.
Button_0086A833_3E95_1862_41CA_4F34CAD85605_mobile.label = Л О В Е Ч 1 9 6 4 г.
Button_3E7A186C_2422_B680_41A1_84CC88EF23BC.label = М О Н Т А Н А 2 0 0 6 г.
Button_0087E835_3E95_1866_41C2_4917FFB53A08_mobile.label = М О Н Т А Н А 2 0 0 6 г.
Button_7511A1E9_6EDC_9981_41BF_73EF29B621EB_mobile.label = П А М Е Т Н И Ц И
Button_3144800B_22C6_D021_419A_9851DBABBA99.label = П А М Е Т Н И Ц И
Button_00873835_3E95_1866_41C6_2410E469FEBB_mobile.label = П Л Е В Е Н 1 9 7 6 г.
Button_3E7AF86C_2422_B680_4162_AFF612FECF2A.label = П Л Е В Е Н 1 9 8 5 г.
Button_3E7AC86C_2422_B680_41C0_744B01573D70.label = П Л О В Д И В 1 9 4 2 г.
Button_0086B831_3E95_187E_41BB_A0CE9F1A6F53_mobile.label = П Л О В Д И В 1 9 4 2 г.
Button_6C9370B8_3EBD_286E_41CA_84E256530E90_mobile.label = П Ъ Р В И Т Е 1 8 7 6 - 1 9 1 2 г.
Button_0081082F_3E95_1862_41CF_28AC3373E1FA_mobile.label = П Ъ Р В И Я Т 1 8 9 5 г.
Button_3E7AA86C_2422_B680_41B5_7966675110F2.label = П Ъ Р В И Я Т В С О Ф И Я, 1 8 9 5 г.
Button_3EE2A913_2A7C_E9BB_4136_AAE4CC4C271A_mobile.label = С Т Е Н О П И С И
Button_3E7AE86C_2422_B680_41B4_83467BF6705E.label = С Т А Р А З А Г О Р А 1 9 7 6 г.
Button_00875833_3E95_1862_41CF_1F2B2D253E78_mobile.label = С Т А Р А З А Г О Р А 1 9 7 6 г.
Button_3144B00B_22C6_D021_41A4_E3E189B8F415.label = С Т Е Н О П И С И
Button_51D10109_42D5_8860_415C_A167DA16C9CE_mobile.label = Т В О Р Б И
Button_3144300A_22C6_D023_4194_7195CE9B49A8.label = Т В О Р Б И 1 8 7 6 / 1 9 1 2 г.
Button_6C93A0BA_3EBD_2862_4163_6E72C35C840E_mobile.label = Т В О Р Б И 1 9 1 8 - 1 9 4 4 г.
Button_3144200A_22C6_D023_41B6_070B6502E068.label = Т В О Р Б И 1 9 1 8 / 1 9 4 4 г.
Button_6C9380BB_3EBD_2862_4191_126A6375B6E7_mobile.label = Т В О Р Б И 1 9 4 5 - 1 9 7 2 г.
Button_3144C00A_22C6_D023_41B7_F783CFA9F1B7.label = Т В О Р Б И 1 9 4 5 / 1 9 7 2 г.
Button_6C9C10BE_3EBD_2862_41CB_D4F7C52410AF_mobile.label = Т В О Р Б И 1 9 7 3 - 1 9 8 9 г.
Button_3144F00A_22C6_D023_4176_10EBE86F2A3C.label = Т В О Р Б И 1 9 7 3 / 1 9 8 9 г.
Button_6C9C40BF_3EBD_2862_41A0_60C8CB7AE994_mobile.label = Т В О Р Б И С Л Е Д 1 9 8 9 г.
Button_3144900B_22C6_D021_419B_AC47D462B773.label = Т В О Р Б И С Л Е Д 1 9 9 0 г.
Button_00843837_3E95_1862_41C0_E1750C629865_mobile.label = Т Р О Я Н 2 0 2 3 г.
Button_3E7A386C_2422_B680_41BF_B33122FF70A2.label = Т Р О Я Н 2 0 2 3 г.
Button_607823B8_6EBD_B980_41B9_5416CA1BD79D_mobile.label = У В О Д
Button_3EF24E11_2A6F_2BB4_4179_1D3D1A4330EC_mobile.label = Ф О Т О Г Р А Ф И И Т Е
Button_0475933D_233C_EEA8_41C0_476E6627D967.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_34773105_22E5_2A58_419F_CE71BA4BB9F1.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_147AD374_232D_EEBF_41BA_ED91E8E795B1.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_6FD22F32_2367_56BB_4196_DE83B9C2349D.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_75D121DA_236D_6DE8_41B3_324A332FDE70.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_44B576FC_233D_57AF_41BB_51B561DB81C8.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_F594E35E_BA9A_ED19_41E1_01A64B2915E7.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_05B808B5_2745_4ED7_41A7_B7C32B74910C.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_38B70AC9_275D_C2BF_41B1_7C505D618774.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_3161762F_30E7_19B9_41C7_69F7076A990E.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_B38AA070_AF5B_D58B_41C7_C08ED1463520_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_493C37DB_5EB4_7577_41BA_F7CF71BB84BC_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_F4C9110D_BA99_AAF8_41E3_9A71881B3B7E.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_50B01AEB_2FA6_2675_41AF_EDC9D342455E_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_7EBDDBFF_2D7A_E64E_41A2_1F8B110D693E_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_6CC3B2E7_3E95_69E2_41C7_D52C37971E7F_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_30ECB2B6_31FD_1EAB_41B4_86E7C8A81801.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_4D9CAC05_2EAA_21BD_419B_22EB6A79A106_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_1048C6FE_32F5_D964_41C8_5952DB3403E5_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_0B8F5E18_24A6_F6FA_41A1_877E679E1BFA.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_29B80BD5_32F9_40AF_41C5_4BADB0FB4F27_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_4111B349_2EAA_67B2_41C2_5D07BBE3B422_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_2E7CE07B_3319_405B_41BE_3096FC038992_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_30CDECBC_303F_0A9F_41C0_72A3E6DFFD9A.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_16CE81A5_3329_40EC_41C7_FC2391A36CA1_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_48F394C7_F87E_F4A9_41E7_ADCA73763AA3.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_1E0696BF_3329_C0DB_41B9_E7FE6312666B_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_2E815C01_3344_5518_41A0_849DFA2700A8_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_2F5660D8_334C_2D28_419F_A19E66D004EB_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_119BC458_3344_3528_41BC_F8C8675D6EC3_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_30ACCE85_307D_0969_41B1_E5E6C0F6525E.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_07067280_332F_40A5_4198_20EEE8E615AC_mobile.label = Ф О Т О Г А Л Е Р И Я
Button_3E70EC76_2365_5ABB_41BE_B09834EBA6B9.label = Ф О Т О Г Р А Ф И И Т Е Н А А П О С Т О Л А
### Image
Image_047EC33B_233C_EEA8_41AC_9D8E23D313C0.url = skin/Image_047EC33B_233C_EEA8_41AC_9D8E23D313C0_en.jpg
Image_05B208B3_2745_4ED3_41C2_04B4D7EDA0F7.url = skin/Image_05B208B3_2745_4ED3_41C2_04B4D7EDA0F7_en.jpeg
Image_0703F277_332F_406B_41B5_CF5FA320EAA4.url = skin/Image_0703F277_332F_406B_41B5_CF5FA320EAA4_en.jpg
Image_0B84FE16_24A6_F6F6_4191_2FCA5CD56EFF.url = skin/Image_0B84FE16_24A6_F6F6_4191_2FCA5CD56EFF_en.jpg
Image_0DC25A35_3901_5976_41B5_73E2608AC760_mobile.url = skin/Image_0DC25A35_3901_5976_41B5_73E2608AC760_mobile_en.jpg
Image_1053A6FA_32F5_D96C_41A5_199DBCBAFA2A.url = skin/Image_1053A6FA_32F5_D96C_41A5_199DBCBAFA2A_en.jpg
Image_119CE451_3344_3538_41B5_FC93FD4A2EE1.url = skin/Image_119CE451_3344_3538_41B5_FC93FD4A2EE1_en.jpg
Image_1473236D_232D_EEA9_41A6_225FF2FDDDB3.url = skin/Image_1473236D_232D_EEA9_41A6_225FF2FDDDB3_en.jpg
Image_16CBA19E_3329_40DC_41C6_3D6E7C12300E.url = skin/Image_16CBA19E_3329_40DC_41C6_3D6E7C12300E_en.jpeg
Image_1E08C6BB_3329_C0DB_41B3_00FAF5573AD3.url = skin/Image_1E08C6BB_3329_C0DB_41B3_00FAF5573AD3_en.jpeg
Image_29B34BCA_32F9_40A5_41B5_5A60A46063CA.url = skin/Image_29B34BCA_32F9_40A5_41B5_5A60A46063CA_en.jpg
Image_2E70906E_3319_407D_41C5_2929F11213CE.url = skin/Image_2E70906E_3319_407D_41C5_2929F11213CE_en.jpg
Image_2E833BF8_3344_52E8_41C3_5C30AC97636D.url = skin/Image_2E833BF8_3344_52E8_41C3_5C30AC97636D_en.jpg
Image_2F52F0CC_334C_2D28_41A8_48CDE83BAFA8.url = skin/Image_2F52F0CC_334C_2D28_41A8_48CDE83BAFA8_en.jpg
Image_30ACCE82_307D_096B_41A8_A22EAA05D911.url = skin/Image_30ACCE82_307D_096B_41A8_A22EAA05D911_en.jpg
Image_30CDECBA_303F_0A9B_41C1_CB255EF056C7.url = skin/Image_30CDECBA_303F_0A9B_41C1_CB255EF056C7_en.jpg
Image_30ECB2B3_31FD_1EA9_41C6_825A7887028F.url = skin/Image_30ECB2B3_31FD_1EA9_41C6_825A7887028F_en.jpg
Image_3161762A_30E7_19BB_41C0_F8A9C2E2BEEE.url = skin/Image_3161762A_30E7_19BB_41C0_F8A9C2E2BEEE_en.jpg
Image_3472E103_22E5_2A58_4193_724BFE3292D7.url = skin/Image_3472E103_22E5_2A58_4193_724BFE3292D7_en.jpg
Image_38BF5AC6_275D_C2B5_4197_67E941B5284C.url = skin/Image_38BF5AC6_275D_C2B5_4197_67E941B5284C_en.jpg
Image_3E7A886B_2422_B680_41B0_4DE276F7209E.url = skin/Image_3E7A886B_2422_B680_41B0_4DE276F7209E_en.jpg
Image_411CE346_2EAA_67BE_41B4_3D0007F7F6AF_mobile.url = skin/Image_411CE346_2EAA_67BE_41B4_3D0007F7F6AF_mobile_en.jpg
Image_44BE16F5_233D_57B9_414D_8B4C4AB7187D.url = skin/Image_44BE16F5_233D_57B9_414D_8B4C4AB7187D_en.jpg
Image_48F474BF_F87E_F4D9_41E1_96144DD260F9.url = skin/Image_48F474BF_F87E_F4D9_41E1_96144DD260F9_en.jpeg
Image_49C567A4_5EB4_75D0_41D6_CC7550438CC2_mobile.url = skin/Image_49C567A4_5EB4_75D0_41D6_CC7550438CC2_mobile_en.jpg
Image_4D866BFC_2EAA_2653_4171_39307D15F574_mobile.url = skin/Image_4D866BFC_2EAA_2653_4171_39307D15F574_mobile_en.jpg
Image_50B3DAEA_2FA6_2676_41A1_FF83F092343E_mobile.url = skin/Image_50B3DAEA_2FA6_2676_41A1_FF83F092343E_mobile_en.jpg
Image_5341CF87_4138_B4AF_41C1_DB889664D302.url = skin/Image_5341CF87_4138_B4AF_41C1_DB889664D302_en.png
Image_59682E2D_6D03_5877_41C4_47DE27B1880D.url = skin/Image_59682E2D_6D03_5877_41C4_47DE27B1880D_en.jpg
Image_68AF98D5_6B0B_4754_41D4_49082B2701C7_mobile.url = skin/Image_68AF98D5_6B0B_4754_41D4_49082B2701C7_mobile_en.jpg
Image_6C91C0B1_3EBD_287E_41B2_B2BD86C2C713_mobile.url = skin/Image_6C91C0B1_3EBD_287E_41B2_B2BD86C2C713_mobile_en.jpg
Image_6CF482E1_3E95_681E_41C1_5C365A879F31_mobile.url = skin/Image_6CF482E1_3E95_681E_41C1_5C365A879F31_mobile_en.jpg
Image_6FDFAF22_2367_565B_418D_95E1CEB0C623.url = skin/Image_6FDFAF22_2367_565B_418D_95E1CEB0C623_en.jpg
Image_75D7E1BB_236D_6DA8_419F_D3EEAC9C9461.url = skin/Image_75D7E1BB_236D_6DA8_419F_D3EEAC9C9461_en.jpg
Image_7ECB9BFB_2D7A_E656_4184_015C5AA7B135_mobile.url = skin/Image_7ECB9BFB_2D7A_E656_4184_015C5AA7B135_mobile_en.jpg
Image_886CB85D_87BD_56D1_41B4_140441FF937A.url = skin/Image_886CB85D_87BD_56D1_41B4_140441FF937A_en.jpg
Image_B38FC06E_AF5B_D597_41DB_02F53DC4D870_mobile.url = skin/Image_B38FC06E_AF5B_D597_41DB_02F53DC4D870_mobile_en.jpg
Image_E039C234_F486_8745_41E4_BF9A916BE870.url = skin/Image_E039C234_F486_8745_41E4_BF9A916BE870_en.jpg
Image_F4C3A109_BA99_AAF8_41E5_BCC4332C3B16.url = skin/Image_F4C3A109_BA99_AAF8_41E5_BCC4332C3B16_en.jpg
Image_F58E8355_BA9A_ED68_41D3_C747248D001B.url = skin/Image_F58E8355_BA9A_ED68_41D3_C747248D001B_en.jpg
### Multiline Text
HTMLText_0B8FEE16_24A6_F6F6_41A7_D83ABB3E109C.html = П А М Е Т Н И К А В С Т А Р А З А Г О Р А, 1 9 7 6 г.
Автори на паметника са скулпторите Любомир Петров и Петър Куцаров, с участието на арх. Иван Райнов. Паметникът се състои от бронзов бюст на Васил Левски, върху гранитен постамент. Бюста на Васил Левски е обърнат на юг, с надпис под него „В. Левски 1837–1873 г.“ На север е мисълта на Апостола: „Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако загубя, губя само меня си!“
Постаментът е съставен от 4 гранитни блока, тежи между 10 и 12 тона, а изваяният бюст от бронз е с тегло около 600 кг. На източната страна на паметника в бронзов медальон (60 см.) е печата на българския централен революционен комитет.
В периода 1855–1858 г. Васил Левски живее и се учи за свещеник в Хилендарския метох (по това време известен под името „Възрожденски метох“), чиято реплика се намира в източния двор на Катедралния храм „Св. Димитър“, а първоначално се е намирал точно на мястото на днешния паметник на Апостола. По думите на Стоян Заимов „Тук той получава първото просветление за правда и свобода“.
Левски учи две години в първото взаимно новобългарско светско Светиниколско училище, открито през 1841-ва от Даскал Атанас Илиев. Пее и в първия църковния хор в Ески Зара, основан от Даскал Петър Иванов. Църквата пази спомена за това със стенопис над входа. Според изследователи на живота и дейността на Левски, тук приема монашеското име Игнатий, влияние за което има саможертвата на старозагорския мъченик за християнска вяра св. Игнатий.
П А М Е Т Н И К А В П Л Е В Е Н, 1 9 8 5 г.
Владимир Гиновски (1927–2014 г.) e изтъкнат наш скулптор, създател на над петдесет емблематични паметника, посветени на български революционери, дейци на културата, военни. Към темата за Апостола той подхожда няколкократно, като във всяка своя творба, той добавя допълващо образа му ново идейно послание.
Паметникът на Васил Левски в Плевен е въздигнат през 1985 г. Той е ситуиран на площад „Възраждане“, пред зала „Катя Попова“. На него Апостола е изобразен в цял ръст, държейки лявата ръка на сърцето си, а дясната върху нож, пищов. В долната му част са изписани словата на Левски: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя губя само мене си“.
Пред паметника всяка година на 18 юли се отдава чест на Васил Левски. Той е началното място, откъдето тръгва и походът „По стъпките на Апостола“, който приключва в Карлово.
П А М Е Т Н И К А В П Л Е В Е Н,
1 9 8 5 г.
Владимир Гиновски (1927–2014 г.) e изтъкнат наш скулптор, създател на над петдесет емблематични паметника, посветени на български революционери, дейци на културата, военни. Към темата за Апостола той подхожда няколкократно, като във всяка своя творба, той добавя допълващо образа му ново идейно послание.
Паметникът на Васил Левски в Плевен е въздигнат през 1985 г. Той е ситуиран на площад „Възраждане“, пред зала „Катя Попова“. На него Апостола е изобразен в цял ръст, държейки лявата ръка на сърцето си, а дясната върху нож, пищов. В долната му част са изписани словата на Левски: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя губя само мене си“.
Пред паметника всяка година на 18 юли се отдава чест на Васил Левски. Той е началното място, откъдето тръгва и походът „По стъпките на Апостола“, който приключва в Карлово.
П А М Е Т Н И К А В С Т А Р А З А Г О Р А, 1 9 7 6 г.
Автори на паметника са скулпторите Любомир Петров и Петър Куцаров, с участието на арх. Иван Райнов. Паметникът се състои от бронзов бюст на Васил Левски, върху гранитен постамент. Бюста на Васил Левски е обърнат на юг, с надпис под него „В. Левски 1837–1873 г.“ На север е мисълта на Апостола: „Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако загубя, губя само меня си!“
Постаментът е съставен от 4 гранитни блока, тежи между 10 и 12 тона, а изваяният бюст от бронз е с тегло около 600 кг. На източната страна на паметника в бронзов медальон (60 см.) е печата на българския централен революционен комитет.
В периода 1855–1858 г. Васил Левски живее и се учи за свещеник в Хилендарския метох (по това време известен под името „Възрожденски метох“), чиято реплика се намира в източния двор на Катедралния храм „Св. Димитър“, а първоначално се е намирал точно на мястото на днешния паметник на Апостола. По думите на Стоян Заимов „Тук той получава първото просветление за правда и свобода“.
Левски учи две години в първото взаимно новобългарско светско Светиниколско училище, открито през 1841-ва от Даскал Атанас Илиев. Пее и в първия църковния хор в Ески Зара, основан от Даскал Петър Иванов. Църквата пази спомена за това със стенопис над входа. Според изследователи на живота и дейността на Левски, тук приема монашеското име Игнатий, влияние за което има саможертвата на старозагорския мъченик за християнска вяра св. Игнатий.
С Т Е Н О П И С И
В настоящата мултимедийна публикация фокусът относно стенописите е върху произведения, в които Васил Левски е основна тема, а не само ликът му да е част от по-голямо произведение, в което Апостола е изобразен, но не е основната тема. Този подход значително ограничава представените произведения.
Най-значимо произведение, съобразно този критерий, е стенописът в Музей „Васил Левски“ в Ловеч на Цвятко Дочев. Той е създаден през 1982 г. при реализирането на нова експозиция.
Не можем да не се спрем и на стенописа в катедралния храм „Св. Димитър“ в Стара Загора на Никола Кожухаров и Невена Кожухарова от 1959–1960 г.
През 1997 г. в покритата галерия при входа на карловската църква "Св. Богородица" е реализиран стенопис „Ръкополагането на йеродякон Игнатий“. Автор е Дечко Тодоров. Пресъздадено е реално събитие, което се случва в тази църква през 1859 г. – Пловдивският митрополит Паисий ръкополага младий йеродякон в присъствието на най-близките му.
Стенопис в Къща музей „Иван Вазов“ „Епопея на забравените“ от Дечко Тодоров, чийто проект се съхранява в Национален музей „Васил Левски“ – Карлово.
Можем да споменем и пластиката на Людмил Бонев „Пантеон на великите карловци“ в Исторически музей – Карлово, от 1987 г., в който централна фигура е Левски.
Издателско каре
В А С И Л Л Е В С К И В
Б Ъ Л Г А Р С К О Т О
И З О Б Р А З И Т Е Л Н О
И З К У С Т В О
Мултимедийна публикация
2026
© Национален музей Васил Левски, Карлово
v_levski_museum@mail.orbitel.bg
vlevskimuseum-bg.org
© Мултимедийната публикация е създадена от С Е Н З О Р С Е О О Д
boyan_d@abv.bg
http://sensor-s.art/
Автор на текстовете в мултимедийната публикация:
Проф. Д-р Боян Добрев
Текста четат:
проф. Боян добрев
Дора Чаушева
Озвучаването е осъществено със съдействието на У ниверситетско радио АЛМА МАТЕР на СУ „Св. Климент Охридски“ и Музей за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров".
В мултимедията звучи "Господи, помилуй" - аномим от Еленската школа ш изпълнение на Вокален ансамбъл "Мистерията на българските гласове" с диригент проф. Дора Христова
Благодарим специално на г-жа Жанет Митева - уредник в Националната художествена галерия, за помощта като експерт, автор на не една изложба за Апостола, на кагалози и художествени албуми.
Неоценимо съдействие за реализацията на проекта оказаха с материали от фондовете си:
Национална художествена галерия
Национален военноисторически музей
Софийска градска художествена галерия
Градска художествена галерия - Пловдив
Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново
Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик
Художествена галерия – Стара Загора
Регионален исторически музей – Ловеч
Художествена галерия „Професор Теофан Сокеров“ - Ловеч
Регионален исторически музей – Монтана, вкл. отдел „Художествен (ХГ „Кирил Петров“)
Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово
Общинска художествена галерия - Карлово
П Р О И З В Е Д Е Н И Я
1 9 7 3 – 1 9 8 9 г.
Търсенията за нови изразни средства, надграждащи възможностите на утвърдените в класическото изкуство, е основен за водещите автори от 1973–1990 г. Общото развитие на изобразителното изкуство в България създава предпоставки за това.
Разликата между предходния период и настоящия може да бъде осмислена като сравним две творби на един автор – Калина Тасева. Първата „Левски пред съда“ от 1954 г. и „Васил Левски и Миткалото“ от 1973 г. И двете имат своите качества, но при втората класическият модел на ренесансовата перспектива и композиция е заместен с нова стилистика.
Ключовo произведение за периода, а и въобще за настоящото изложение, е „Огърлицата на безсмъртието“ на Дечко Узунов от 1973 г. Безсмъртието на загиналия за свобода е изказано без препратки към дидактична символика, каквато е повсеместната практика за периода 1876–1918 г. Творбата е изчистена от детайли. Акцентът е върху главата на Левски и ръцете му с въжето от бесилото. Несъмнена е приликата, но внушението за нематериалност на изобразения няма аналог с други творби за Апостола. Левски е прекрачил в безсмъртието и Дечко Узунов е материализирал тази трансформация чрез уникалния си художествен изказ.
През 1973 г. Златю Бояджиев създава творбите си „Васил Левски“ и „Обесването на Васил Левски“. Те бележат последните години на творческият му път. В началният си период Златю живописва в стил близък до Брьогел и „малките“ холандци, но през 1951 г. получава инсулт. Започва да рисува с лявата си ръка и това е началото на втория „експресионистичен“ етап в творчеството му. Златю се освобождава от оковите на илюзионизма, единството на гледна точка, време и мащаб. Във „Васил Левски“ доминира образът на Левски от хайдушкия период, а на втори план са места, герои и символи. Творбата препраща към икона със жития, без да е буквално следвана спецификата на този жанр. Ако сравним „Обесването на Васил Левски“ от ХГ Пловдив с едноименната творба на Борис Ангелушев от 1942 г., ще открои по-дълбоко изразната специфика на Златю. В правоъгълника на бесилката е всичко – Левски, отрицателният герой, православният свещеник, нотабилите, черното куче. Наоколо в периферията е войската. И при двете творби на Златю, живописта е носител на емоция, а не слуга на обема.
Творбите на проф. Александър Поплилов имат значим принос към темата за Апостола. Обичайно поле на изяви за професора е плаката и графиката, което предопределя в известна степен създаденото от проф. Поплилов в полето на живописта. По темата за Левски той създава няколко творби между 1976–1985 г. Първата, „19 февруари, 1873 г.“, има повече ескизен характер, но „Ботев и Левски“ от 1976 г. показват един вече изцяло завършен подход. Цветовете са в т.н. „Рембрандова“ гама, където доминират жълтото, червеникавото, кафявото и черното, характерна за всяко от разглежданите произведения: „В килията“, „Васил Левски на път“, „На знамето ни ще пише чиста и свята република“. Всичко излишно е отстранено, а щрихът, мазката на четката играят водеща роля като носители на идеята.
Цвятко Дочев е автор с изявен личен стил по темата за Васил Левски и неговото дело. Творбите му, посветени на Апостола, излъчват сила и монументалност, и са емоционален връх на цялото му творчество. Стенописът му в музея „Васил Левски“ в Ловеч от 1982 г. осмисля пространството и експозицията. Стената в дъното на експозицията е третирана двустранно, сполучливо за мен и е непознато в друга стенописна творба, творческо решение. Зрителят при движението си в залата, се докосва до множество гледни точки с допълващо творбата съдържание.
През 1987 г., по повод на 150 години от рождението на Апостола, професор Тома Върбанов създава картината „Това направих за теб“. Стремежът е да се създаде произведение, което осмисля Левски, без да се илюстрира конкретен момент от живота му.
Стоян Раканов създава творбата си като мозаечна структура от образи, център на която е Левски. През 1987 г. Коста Павлов създава монументалната си творба „Левски по пътя към безсмъртието“. Класическият поглед към темата продължава и през разглеждания период, пример за което е творбата на Евгени Поптошев. Една запомняща и любима за мнозина творба е портретът на Левски от Иван Соларов, 1981 г.
Периодът 1973–1990 г. е много плодотворен за графиката. Иван Кирков, Емил Марков, Здравко Захариев, Галилей Симеонов, Йордан Вълчев, Александър Поплилов създават творби, където линията, а не моделировката са водещи, в отлика на живописните произведения. Дечко Тодоров е един от авторите, за който делото на Левски е водеща в творчеството му. Стилът му е монументален и излъчващ енергия. Сред тях е портретът на майката на Апостола – Гина Кунчева, силна монументална графика, един от най-добрите портрети по темата. Музеят притежава също и творби на карловците Димитър Рашков, Недко Кръстев, Нина Канарова.
Проф. Величко Минеков създава през 1973 г. барелеф на входа на Музей „Васил Левски“, който осмисля мястото и входът на институцията. Впоследствие барелефът е мултиплициран и на други места. Забележителен е паметникът му на Левски с четническа униформа в цял ръст на централния площад в Пазарджик от 1976 г., а негова отливка е паметникът на Левски в Стрелча, 1998 г.
Владимир Гиновски (1927–2014 г.) e създател на над 50 емблематични паметници, посветени на български революционери, дейци на културата, военни. Към темата за Апостола, той подхожда няколкократно, като във всяка своя творба той добавя допълващо образа му ново идейно послание. Монументалната фигура на Левски от 1979 г. в НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново одухотворява централния плац на славното ни военното училище. Паметникът в Плевен, пред зала „Катя Попова“, 1985 г., изобразява Левски, заклеващ се пред евангелието, камата и револвера, а в основата е „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си“. Бюстът на Левски в Борисовата градина от 1992 г. е последната му творба по темата, като негова реплика е поставена през 1996 г. пред посолството на България във Вашингтон.
С Т Е Н О П И С И
В настоящата мултимедийна публикация фокусът относно стенописите е върху произведения, в които Васил Левски е основна тема, а не само ликът му да е част от по-голямо произведение, в което Апостола е изобразен, но не е основната тема. Този подход значително ограничава представените произведения.
Най-значимо произведение, съобразно този критерий, е стенописът в Музей „Васил Левски“ в Ловеч на Цвятко Дочев. Той е създаден през 1982 г. при реализирането на нова експозиция.
Не можем да не се спрем и на стенописа в катедралния храм „Св. Димитър“ в Стара Загора на Никола Кожухаров и Невена Кожухарова от 1959–1960 г.
През 1997 г. в покритата галерия при входа на карловската църква "Св. Богородица" е реализиран стенопис „Ръкополагането на йеродякон Игнатий“. Автор е Дечко Тодоров. Пресъздадено е реално събитие, което се случва в тази църква през 1859 г. – Пловдивският митрополит Паисий ръкополага младий йеродякон в присъствието на най-близките му.
Стенопис в Къща музей „Иван Вазов“ „Епопея на забравените“ от Дечко Тодоров, чийто проект се съхранява в Национален музей „Васил Левски“ – Карлово.
Можем да споменем и пластиката на Людмил Бонев „Пантеон на великите карловци“ в Исторически музей – Карлово, от 1987 г., в който централна фигура е Левски.
П А М Е Т Н И К А В М О Н Т А Н А, 2 0 0 3 г.
Идеята за създаване на паметника е от 1991 година, а реализирането ѝ започва през 1997 година. След провеждане на конкурс е одобрен проектът на скулптора Михаил Шапкарев и архитекта Славей Гълъбов.
Паметникът е създаден в каменоделско ателие в село Каляне, община Мездра. Финансирането му е с дарения. Над 250 дарители даряват средства. Уникално е съчетаването на варовик и гранит. На паметника Левски е изобразен на катедра, на която са изписани имената на най-значимите събития и будители, спомогнали за свободата ни от Северозападна България. Паметникът е открит 2003 г.
П А М Е Т Н И К А В К Ъ Р Д Ж А Л И, 2 0 0 3 г.
Сред мащабните и стойностни монументи се откроява паметникът на централния площад в Кърджали, пред сградата на Общината. Творбата на проф. Константин Денев печели обявения за целта конкурс, поради съчетанието в нея на много силно послание, намерило своята четлива форма в хармония с мястото.
Градежът е реализиран за по-малко от месец. Използвани са 5-тонни каменни блокове. Паметникът е открит тържествено на 21 октомври 2003 година, като част от културните събития, посветени на деня на града.
Шест метровата величествена фигура на Апостола е загърната с ямурлук, в който са втъкани местата на основаните от Левски комитети и имената на дейците свързани с делото му. Използваният мрамор и този на настилката на площада са идентични, което ги обединява в едно цялостно внушение.
П А М Е Т Н И К А В К А Р Л О В О, 1 9 0 7 г.
През 1893 г., само две години преди сагата с изграждането на „Софийския паметник“ да е приключила, карловското дружество „Васил Левски“ се заема с въздигането на достоен паметник на Апостола в родния му град. Комитетът по построяването решава: „Левски да бъде излян в статуя, която да бъде поставена в поза, от която пътникът веднага да може да схване идеите, за които се е борил този, който стои на пиедестала… Статуята да представлява Левски като Апостол на свободата.“ Обявен е конкурс. Програмата на конкурса е първата по рода си между художници, скулптори и архитекти, живущи в България, и българи, живущи в странство. Величината на статуята – най-малко 1 ½ от естествения размер. Пиедесталът от гранит, а фигурите и барелефите от най-качествен бронз. Моделът проект в мащаб 1: 8. Главната фигура да бъде добре изучена.“
Първият конкурс, с председател Иван Мърквичка, се провежда на 15 януари 1903 г. в София. Представените шест проекта не са оценени като достойни за Левски и първа награда не се присъжда. Три месеца по-късно се обявява втори конкурс. От представените девет проекта първа награда печели проектът на Марин Василев с мото „Нам свобода и човешки правдини трябват“.
Днес реализираният проект стои в Карлово на площада между двете църкви. Стремейки се към максимална достоверност, авторът в процеса на изработката много плътно следва препоръките на поборниците, познаващи Апостола. Даже пренася с влака скулптурни детайли от Софийското си ателие до Карлово, за да ги коментира с местната общественост. Резултатът е приет единодушно, от тогавашната карловската публика. Паметникът въздейства емоционално не само гледан фронтално, но и от всички страни, включително и в гръб. Изказването на идеята чрез общоприети за времето си символи прави паметника разбираем за обществеността в началото на 20 век, защото е в пълен унисон с духа на времето, в което е създаден. Посланието е изказано чрез разбираеми символи, кореспондиращи с обществените очаквания от този период. Във вестник „Просвета“ от 3 юни 1907 г. четем: „Делото по построяването на паметник на В. Левски доби своя надежден край.“
Паметникът на Левски в Карлово, сътворен през 1907 г., си остава най-добрата монументална творба на Марин Василев. Все пак, от днешна гледна точка, изказването на идеята чрез символни съчетания от сюжетен тип, но не чрез езика на изобразителното изкуство, създава известно усещане за театралност и декларативност. Тази тенденция е характерна не само за България от съответния исторически период. Нека си спомним за паметника на Виктор Емануил II или „Олтарът на отечеството“ в центъра на Рим, до Капитолия открит през 1911 г.
П А М Е Т Н И К А В Л О В Е Ч, 1 9 6 4 г.
В монументалната скулптура най-значима проява е паметникът на Левски в Ловеч, въздигнат през 1964 г. Това е най-големият и внушителен паметник на Левски. Много сполучливо е избрано мястото. Монументалната в силуета си изчистена фигура на Апостола доминира Вароша и израства над града, като негов символ.
На 5-метров гранитен постамент извисява ръст скулптурата на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Паметникът въздейства като корона над града. При всяка от множеството точки към изобразителната сила на четливия силует се прибавя допълнително смислово значение при наслагването му със силуета на крепостта, на възрожденския град или на скалния венец.
Сред колектива, реализирал паметника, са скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Забележително е, че многобройният колектив е съумял да постигне толкова хомогенно звучене на произведението. Както знаем, Ловеч е „столицата“ на Левски и този факт намира достойното си изражение в творбата.
П А М Е Т Н И К А В П Л О В Д И В, 1 9 4 2 г.
Още през 1895 г. хаджи Гьока Павлов искал да издигне със собствени средства паметник на Васил Левски в Пловдив, но общинските съветници отхвърлят идеята. През 1934 г. от сдружението на карловци в Пловдив възродили идеята и започнали набирането на средства чрез благотворителни прояви с намерението до вековния юбилей през юли 1937 г. монументът на бъде готов. Един от най-известните български скулптори и преподавател в Художествената академия по това време проф. Иван Лазаров е техен съгражданин и карловци го избрали за изпълнител на проекта. По това време хълмът Бунарджика е превърнат в красив парк от европейски тип и това било мястото, което карловци избрали за паметника.
Скулпторът проф. Иван Лазаров издирил всички известни фотографии на Апостола, а освен тях разполагал и с 30 снимки на негови роднини, и започнал да работи върху творческото решение за пластичното претворяване на духовния образ на Левски. За да подчертае неговата младежка енергия той решил да покаже Апостола в обикновена риза със запретнати ръкави.
П А М Е Т Н И К А Т Р О Я Н, 2 0 2 3 г.
През 1928 г. настоятелство на читалище „Наука“ – 1870 г. взема решение за създаване на инициативен комитет за изграждане на паметник. Основатели на читалището са Васил Левски и отец Матей Преображенски – Миткалото. Тук е и създаден Троянският революционен комитет от Васил Левски на 08.10.1871 г. През 2019 г. идеята е възродена от Общинския комитет „Васил Левски“ – Троян, и Ротари клуб – Троян. За място единодушно е избран площад „Възраждане“, пред Народно читалище „Наука“ – 1870 г.
Обявен е конкурс. Явяват се четирима автори. Единодушно проектът на скулптора Борис Борисов печели конкурса. Пластичното решение на Борис Борисов, голямо мащабна глава на Левски, е уникално за монументите, свързани с Апостола.
Общата стойност за реализацията на паметника (близо 100 хил. лева) е събрана от дарения – деца, пенсионери, хора на изкуството, предприемачи. На това място е имало и преди традиция да се чества делото на Васил Левски. Новият паметник не само осмисля околното пространство, но е естествен притегателен център за всички значими културни събития в община Троян.
П Ъ Р В И Я Т П А М Е Т Н И К - С О Ф И Я 1 8 9 5 г.
Непосредствено след Освобождението се заражда идеята за паметник на Левски в София. Това е една от първите грижи на Софийския градски съвет. Началната идея е дело на софийския градски архитект от чешки произход – Адолф Колар и е с дата на създаване на проекта 29 юли 1878 г. Паметникът е започнат още през есента на 1878 г. Той е първият започнат паметник в княжество България. Архитект Колар представя в началото паметник със завършек кръст над полумесец. Започва се строителството и е построен фундаментът, но парите свършват. Възниква дипломатически проблем с Високата порта. Надделява идеята, вместо кръста над полумесеца, паметникът да е увенчан от фигура на Левски в цял ръст от бронз, но събраните пари са недостатъчни.
Идеята за облика на паметника еволюира. В крайна сметка се стига се до решението паметникът да бъде с формата на обелиск, състоящ се от две равностойни тела, поставени едно върху друго. Върху построената вече четиристенна призма на паметника да бъде поставена пресечена пирамида с височина 655 см. Двете форми се свързват с изваяни от камък декоративни елементи като корнизи, триглифи, медальони, знамена, гирлянди, вериги, окови, трофейни оръжия, розети, бюкрании (волски черепи с рога) и изграждат сложна, симетрично разположена декоративна система. Общата височина на паметника е 13 м. На западната страна в кръгъл бронзов медальон е вписан бюст на Левски. Автор на това забележително художествено произведение е Рудолф фон Вайр. Паметникът е изграден от сив боянски гранит от италианския каменоделец Абрамо Перукети.
Паметникът на Левски в София е строен цели 17 години. Съединението, Сръбско-българската война и политическите сътресения, свързани с абдикацията на княз Александър I Батенберг, непрекъснато отлагат завършването. През юни 1892 г., при кметския мандат на Димитър Петков, паметникът е завършен. Открит е тържествено на 22 октомври 1895 г. Мнозина от съвременниците не са одобрявали формата на паметника, както и хусарските дрехи на орелефа.
Днес, 130 г. след официалното му откриване, той си остава „основният“ паметник или поне един от най-значимите паметници, посветени на Левски, въпреки множеството опити впоследствие да бъде сътворен нов, по истински и по монументален. Част от причините за това са свързани с мястото. Въпреки, че мястото на екзекуцията и мястото на паметника, не съвпадат напълно, те се възприемат от хората днес като идентични и това има своето значение. Сакралността на мястото, където Васил Левски е преминал към безсмъртието си и традицията, на всеки 19 февруари, тук всебългарското шествие да скланя глава пред Апостола. Кръглият площад, в центъра на който е паметникът, е като един психически остров, около който всеки ден бумти всекидневието на милионният град. Недосегаем, но и близък, на една ръка разстояние, както е Левски, недосегаем материално, но винаги с теб. Паметникът е интегриран неделимо със сакралното място.
Ако парите бяха достигнали, създаването на фигура в цял ръст би ли била добро решение? Визирайки първия паметник на Ботев във Враца и неговото въздействие, е много вероятно да сме свидетели на решение, което макар по-близко до представите на публиката тогава, да е по-слабо със въздействието си днес.
Простата геометрична форма на паметника, съчетана с орелефа от западната му страна, са достатъчни за изграждането на усещането за свещено място и всичко в повече, би било не само излишно, но и обременяващо. Мащабът е много добре намерен. Когато сме на място, усещането е различно, ако го гледаме отдалеч или като фото изображение. Размерът придава една монументалност, която се усеща само на място.
В А С И Л Л Е В С К И В
Б Ъ Л Г А Р С К О Т О
И З О Б Р А З И Т Е Л Н О
И З К У С Т В О
Издателско каре
Мултимедийна публикация
2026
© Национален музей Васил Левски, Карлово
v_levski_museum@mail.orbitel.bg
vlevskimuseum-bg.org
© Мултимедийната публикация е създадена от
С Е Н З О Р С Е О О Д
boyan_d@abv.bg
http://sensor-s.art/
Автор на текстовете в мултимедийната публикация:
Проф. Д-р Боян Добрев
Текста четат:
проф. д-рБоян Добрев
Дора Чаушева
Озвучаването е осъществено със съдействието на У ниверситетско радио АЛМА МАТЕР на СУ „Св. Климент Охридски“.
и Музей за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров".
В мултимедията звучи "Господи, помилуй" - аноним от Еленската школа в изпълнение на Вокален ансамбъл "Мистерията на българските гласове" с диригент проф. Дора Христова.
Благодарим специално на г-жа Жанет Митева - уредник в Националната художествена галерия, за помощта като експерт, автор на не една изложба за Апостола, на кагалози и художествени албуми.
Неоценимо съдействие за реализацията на проекта оказаха с материали от фондовете си:
Национална художествена галерия
Национален военноисторически музей
Софийска градска художествена галерия
Градска художествена галерия - Пловдив
Художествена галерия „Борис Денев“ – Велико Търново
Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик
Художествена галерия – Стара Загора
Регионален исторически музей – Ловеч
Художествена галерия „Професор Теофан Сокеров“ - Ловеч
Регионален исторически музей – Монтана, вкл. отдел „Художествен (ХГ „Кирил Петров“)
Художествена галерия „Христо Цокев“ – Габрово
Общинска художествена галерия - Карлово
В С Т Ъ П Л Е Н И Е
За Васил Левски са казани най-хубавите български думи, а все ни се струва, че не са достатъчно!
Жечко Попов
Претворяването на образа на Васил Левски е една от най-трудните, но и от най-значимите исторически теми в българското изобразително изкуство. Този факт е разбираем, когато го съпоставим с мястото, което Апостола заема в душата на всеки българин, без значение на политическите си разбирания, възраст и образование. През Възраждането изгряват едни от най-светлите върхове в нашата история и култура, но Левски надхвърля епохата си. Той е върхът на българският духовен Балкан. Израствайки над четническата тактика на Раковски, Левски изгражда и ръководи мрежа от революционни комитети вътре в страната. Вътрешната революционна организация е несъмнено единствената възможна основа за масово освободителното движение, но създаването и ръководенето на тази организация е свято дело. Благодарение на чутовния си характер и себеотрицание Левски успява да изкове основата на свободата и подготви народа за всеобщо въстание. Априлското въстание е удавено в кръв, но по време на поредната Руско-турска война България доказва, че е готова за свободата си и в последвалите сътресения, тя успява да я защити. Без делото на Левски тази защита не би била възможна.
„Аз съм се обещал на Отечеството си жертва, а не да бъда кой знае какъв“ Левски изповядва взаимност и демокрация от нов тип, вдъхновяваща спойка на работниците за народното дело: „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па заедно да се поправим и все заедно да вървим напред. Ако ще бъдем хора“. Единството между думи и дела и мащаба на неговия принос го издигат на непознат до тогава пиедестал в народното съзнание, както на съвременниците му, така и от тогава до днес. Образът на Васил Левски или дякон Игнатий, както го зоват мнозина, е на ръба между реалността и легендата. Намирането на изобразителния му еквивалент е задачата, която си поставят творците от деня на неговата безсмъртна саможертва за Родината до днес, вече 153 години.
П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 1 8 – 1 9 4 4 г.
Годините на войните 1912–1918 г. имат друг фокус. За жалост България не успява да постигне толкова близката в началото си цел – Санстефанска България. След края на войните тя е от страната на победените и окована от тежестите на Ньойския договор и социалните брожения. През 1923 г., по случай 50 годишният юбилей от гибелта на Васил Левски, се издават няколко календара с непрофесионално качество. Нарастват броят на книгите, посветени на Апостола, и успоредно с това илюстрациите по темата. Могат да бъдат изтъкнати сред тях: Симеон Велков, Никола Кожухаров, Минчо Никифоров, Георги Черкезов, Стоян Венев.
Сто годишнината от рождението на В. Левски през 1937 г. е отбелязана чрез издаването на юбилейни книги. Портретът на Васил Стоилов е изпълнен в характерната за автора акварелна техника върху шперплат от зрелия му период. Прочитът на Стоилов допълва галерията от образи посветени на Левски.
Темата за Левски в скулптурата през разглеждания период не е толкова богата, както в предходния период 1878–1912 г. През 1936 г. „Карловската дружба“ в Пловдив взема решение проф. Иван Лазаров (също карловец) да създаде паметник на Левски на хълма на освободителите. Реализацията на идеята е едва през 1942 г. Лазаров не се задоволява само с постигането на портретна прилика, а търси по-дълбоко послание. За Лазаров Левски е човекът от народа, запретнал ръкави сеяч на революцията. Идеята е близка на духа на времето си, разтърсвано от социални сблъсъци, когато често социалното е третирано с приоритет над национално. Паметникът е изпълнен в бронз, малко по-голям от естествена големина. Авторът не е взел хонорар за него.
През 1943 г., на Обща художествена изложба (ОХИ), Йордан Кръчмаров представя една великолепна глава на Левски, която вероятно е най-значимото в областта на скулптурата за разглеждания период.
За разлика от скулптурата, в края на 30-те и началото на 40-те са създадени и първите творби в живописта, които надскачат портретния жанр и представят многофигурни композиции осмислящи, а не само презентиращи ключови моменти от живота на Левски. През 1942 г. на изложба конкурс е представена картината „Обесването на Васил Левски“ от Борис Ангелушев. Учил приложна графика в Берлин 1923–1928 г., той е основоположник на книгооформлението в България. Ролята на нанасянето на боята при него, а впоследствие и при Александър Поплилов (също от сферата на книгооформлението), е извисено до водещо изразно средство. Сякаш картината е по Ботевото стихотворение. Творбата е цялостна във всяка една от характеристиките си – композиция, колорит, материална реализация.
Историческата живопис не е основна част от неговото творчество. Други негови много популярна творби са „Аспаруховата конница“ и „Заловеният апостол“... С това почти се изчерпват произведенията му в този жанр. Творбата му „Обесването на Васил Левски“ е пример за ключова творба в жанра историческа живопис, която е създадена от автор, работещ основно в книгооформлението.
П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 4 5 – 1 9 7 2 г.
След 9 септември 1944 г. в България с установява режим на държавна политика в областта на културата, имаща за модел тази в СССР. Голяма част от художниците от периода 1918–1944 г. продължават да работят, но вече в рамките на този нов съветски модел.
В Обща художествена изложба (ОХИ) 1952 г. е представена картината „Залавянето на Левски“ от Никола Кожухаров. Художникът, който има значителен принос в символичната тематика (през 1922 г. – „Мене ме, мамо, змей люби“) и е професор в НХА от 1929 г., създава творба, както пише Жечко Попов, с изявена реалистично-демократична насоченост. Добросъвестно и правдиво са изобразени всички детайли, както и е четлива композиционната конструкция в синхрон с идеята. Авторът е създал цяла галерия от образи, като всеки типаж е неделима допълваща частица от цялостното, в центъра на което е Левски. Резултатът е сполучлива историческа илюстрация с патриотичен характер.
През 1953 г. Васил Стоилов представя своята творба „Левски основава комитет“. Васил Стоилов, подобно на бароковите художници, използва светлината, за да открои важното и да потопи неважното в мрак.
През 1954 г. е създадена от току що завършилата художествена академия Калина Тасева картина „Левски пред съда“. За разлика от Васил Стоилов в „Левски основава комитет“, където светлинният източник е в средата на платното, на масата, около която са се събрали членовете на комитета, при Калина Тасева светлинният източник е самият Левски. Творбата, въпреки детайлната си разработка в лицата на присъстващите, мебели, аксесоари, излиза извън рамките на илюстративното и е една от най-добрите творби не само за разглеждания период, но и като цяло, посветени на Левски.
Портретния жанр в живописта, свързан с лика на Апостола, е много популярен и широк кръг утвърдени портретисти творят в тази посока: Жечко Попов, Сергей Ивойлов, Петър Вълчев, Руска Маринова, Георги Черкезов, Георги Герасимов, Владимир Гоев.
В монументалната скулптура най-значима проява е паметникът на Левски в Ловеч, въздигнат през 1964 г. Това е най-големият и внушителен паметник на Левски. Много сполучливо е избрано мястото.
Монументалната в силуета си изчистена фигура на Апостола доминира Вароша и израства над града като негов символ. На 5-метров гранитен постамент извисява ръст скулптурата на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Паметникът въздейства като корона над града. При всяка от множеството точки към изобразителната сила на четливия силует се прибавя допълнително смислово значение при наслагването му със силуета на крепостта, на възрожденския град или на скалния венец. Сред колектива, реализирал паметника, са скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов.
Портретният жанр в скулптурата, свързан с лика на Апостола, продължава да е много популярен. В тази посока бих споменал Йордан Кръчмаров.
Разглежданият период е разцвет и за илюстрацията. Водещи автори са Борис Ангелушев, Александър Жендов, Преслав Кършовски, Христо Нейков, Тодор Панайотов, Тодор Цонев. За разлика от класическата илюстрация от времето на Мърквичка, водеща е линията и експресивния щрих. Светлосянъчната моделировка е штрихова, като степените и са много по-малко от тези в класическите илюстрации. Изображението е стилизирано. Създаденият от Пенчо Балкански „Васил Левски“, 1967 г., е един добър пример в рамките на споменатата трактовка по темата.
П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 9 7 3 – 1 9 8 9 г.
Търсенията за нови изразни средства, надграждащи възможностите на утвърдените в класическото изкуство, е основен за водещите автори от 1973–1990 г. Общото развитие на изобразителното изкуство в България създава предпоставки за това.
Разликата между предходния период и настоящия може да бъде осмислена като сравним две творби на един автор – Калина Тасева. Първата „Левски пред съда“ от 1954 г. и „Васил Левски и Миткалото“ от 1973 г. И двете имат своите качества, но при втората класическият модел на ренесансовата перспектива и композиция е заместен с нова стилистика.
Ключовo произведение за периода, а и въобще за настоящото изложение, е „Огърлицата на безсмъртието“ на Дечко Узунов от 1973 г. Безсмъртието на загиналия за свобода е изказано без препратки към дидактична символика, каквато е повсеместната практика за периода 1876–1918 г. Творбата е изчистена от детайли. Акцентът е върху главата на Левски и ръцете му с въжето от бесилото. Несъмнена е приликата, но внушението за нематериалност на изобразения няма аналог с други творби за Апостола. Левски е прекрачил в безсмъртието и Дечко Узунов е материализирал тази трансформация чрез уникалния си художествен изказ.
През 1973 г. Златю Бояджиев създава творбите си „Васил Левски“ и „Обесването на Васил Левски“. Те бележат последните години на творческият му път. В началният си период Златю живописва в стил близък до Брьогел и „малките“ холандци, но през 1951 г. получава инсулт. Започва да рисува с лявата си ръка и това е началото на втория „експресионистичен“ етап в творчеството му. Златю се освобождава от оковите на илюзионизма, единството на гледна точка, време и мащаб. Във „Васил Левски“ доминира образът на Левски от хайдушкия период, а на втори план са места, герои и символи. Творбата препраща към икона със жития, без да е буквално следвана спецификата на този жанр. Ако сравним „Обесването на Васил Левски“ от ХГ Пловдив с едноименната творба на Борис Ангелушев от 1942 г., ще открои по-дълбоко изразната специфика на Златю. В правоъгълника на бесилката е всичко – Левски, отрицателният герой, православният свещеник, нотабилите, черното куче. Наоколо в периферията е войската. И при двете творби на Златю, живописта е носител на емоция, а не слуга на обема.
Творбите на проф. Александър Поплилов имат значим принос към темата за Апостола. Обичайно поле на изяви за професора е плаката и графиката, което предопределя в известна степен създаденото от проф. Поплилов в полето на живописта. По темата за Левски той създава няколко творби между 1976–1985 г. Първата, „19 февруари, 1873 г.“, има повече ескизен характер, но „Ботев и Левски“ от 1976 г. показват един вече изцяло завършен подход. Цветовете са в т.н. „Рембрандова“ гама, където доминират жълтото, червеникавото, кафявото и черното, характерна за всяко от разглежданите произведения: „В килията“, „Васил Левски на път“, „На знамето ни ще пише чиста и свята република“. Всичко излишно е отстранено, а щрихът, мазката на четката играят водеща роля като носители на идеята.
Цвятко Дочев е автор с изявен личен стил по темата за Васил Левски и неговото дело. Творбите му, посветени на Апостола, излъчват сила и монументалност, и са емоционален връх на цялото му творчество. Стенописът му в музея „Васил Левски“ в Ловеч от 1982 г. осмисля пространството и експозицията. Стената в дъното на експозицията е третирана двустранно, сполучливо за мен и е непознато в друга стенописна творба, творческо решение. Зрителят при движението си в залата, се докосва до множество гледни точки с допълващо творбата съдържание.
През 1987 г., по повод на 150 години от рождението на Апостола, професор Тома Върбанов създава картината „Това направих за теб“. Стремежът е да се създаде произведение, което осмисля Левски, без да се илюстрира конкретен момент от живота му.
Стоян Раканов създава творбата си като мозаечна структура от образи, център на която е Левски. През 1987 г. Коста Павлов създава монументалната си творба „Левски по пътя към безсмъртието“. Класическият поглед към темата продължава и през разглеждания период, пример за което е творбата на Евгени Поптошев. Една запомняща и любима за мнозина творба е портретът на Левски от Иван Соларов, 1981 г.
Периодът 1973–1990 г. е много плодотворен за графиката. Иван Кирков, Емил Марков, Здравко Захариев, Галилей Симеонов, Йордан Вълчев, Александър Поплилов създават творби, където линията, а не моделировката са водещи, в отлика на живописните произведения. Дечко Тодоров е един от авторите, за който делото на Левски е водеща в творчеството му. Стилът му е монументален и излъчващ енергия. Сред тях е портретът на майката на Апостола – Гина Кунчева, силна монументална графика, един от най-добрите портрети по темата. Родната къща и Къкринското ханче са сред темите превъплътени от автора, зареждайки ги с тайнствена енергия. Музеят притежава творби на карловците Димитър Рашков, Недко Кръстев и Нина Канарова.
Проф. Величко Минеков създава през 1973 г. барелеф на входа на Музей „Васил Левски“, който осмисля мястото и входът на институцията. Впоследствие барелефът е мултиплициран и на други места. Забележителен е паметникът му на Левски с четническа униформа в цял ръст на централния площад в Пазарджик от 1976 г., а негова отливка е паметникът на Левски в Стрелча, 1998 г.
Владимир Гиновски (1927–2014 г.) e създател на над 50 емблематични паметници, посветени на български революционери, дейци на културата, военни. Към темата за Апостола, той подхожда няколкократно, като във всяка своя творба той добавя допълващо образа му ново идейно послание. Монументалната фигура на Левски от 1979 г. в НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново одухотворява централния плац на славното ни военното училище. Паметникът в Плевен, пред зала „Катя Попова“, 1985 г., изобразява Левски, заклеващ се пред евангелието, камата и револвера, а в основата е „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си“. Бюстът на Левски в Борисовата градина от 1992 г. е последната му творба по темата, като негова реплика е поставена през 1996 г. пред посолството на България във Вашингтон.
П Р О И З В Е Д Е Н И Я С Л Е Д 1 9 9 0 г.
След „промените“ в българския исторически пантеон мястото на Васил Левски придобива с консенсус статута на най-ярката и обединяваща звезда на духовния ни небосклон. Водеща изобразителна форма през разглеждания период е скулптурата. В този период – от 1991 г. до днес са въздигнати над 70 паметника на Апостола.
При създаването на пластичните произведения този последен период има автори, за които темата е определяща в творчеството им. Един от тях е Михаил Шапкарев Той създава през 1996 г. бюст-паметник на Апостола в Разлог. Изпълнението е в бронз. През 1998 г. създава бюст-паметник на Левски в Буенос Айрес, Аржентина и 1998–1999 г. два барелефа в Якоруда и Джебел. През 2007 г. създава фигурален паметник в Монтана. Материалът е варовик и гранит.
Сред мащабните и стойностни монументи бих акцентирал върху паметника на централния площад в Кърджали (2003 г.). Творбата на проф. Константин Денев съчетава разбираемо послание, намерило своята четлива форма. Фигурата на Апостола е загърната в ямурлук с втъкани имената на комитети и дейци, свързани с делото му. През 2006 г. пред Ректората на Националната спортна академия „Васил Левски“ Лъчезар Даскалов създава фигурална композиция на Левски, също загърнат в ямурлук, но там ритъмът от ръцете и гънките на пластиката, основата на фигурата, постигат друго – динамично внушение.
През 2007 г. в местността „Гълъбец“ е открит най-големият мемориален комплекс, посветен на Васил Левски. Мястото е вълшебно. Идеята е монументална. Проектирането на детайлите и изпълнението индустриално. Главата на Левски с автор Йордан Кръчмаров има своите качества, но тя е създадена за друго място. Да се замислим, дали с подобни монументи не се получава обратен ефект в стремежа ни да увековечим величави събития и личности?
Новооткритият през 2023 г. паметник на В. Левски в Троян, автор Борис Борисов, е една със сигурност професионална намеса. Паметникът, гигантска по мащаб глава на Левски и пиедестал с надпис, е хармонично вписан в центъра на Троян.
Бронзовият орелеф на Валентин Старчев в гр. Твърдица, Молдова, 1997 г., е една творба, излизаща от общо наложеното. Апостола излиза от кръглата форма, в която е вписан, като тялото се разтапя в кръга на фона. Концентричните лъчи около главата подкрепят осмислянето на кръглия фон, като ореол около Апостола. Нейно копие ни посреща пред входа на експозиционната зала на Къща музей на Васил Левски в Калово.
Създаването на бюст с лика на Апостола е най-популярната и най-масовата форма за отдаване на почит към героя. Естествено е бюстове на Васил Левски да са с различна художествена стойност. България днес е широко отворена към света. Най -добрите паметници-бюстове отдавна са прекрачили географските граници на България и олицетворяват българското присъствие в Париж, Лондон, Чикаго, Лос Анджелис…
В живописта подходът към образа на Апостола също претърпява метаморфози. Значимостта на темата препятства творческия експеримент. Доминира създаването на творби с класически средства. Творбите се стремят към послания, осмислящи същността на Левски цялостно, а не в конкретни случки и събития. Липсват многофигурните композиции, характерни за миналите периоди.
Търсенето на автори в посока хиперреализъм е една от възможните посоки, характерна за съвременното обществено мнение. Най-представителната творба в тази посока е на Росен Райчев „Левски“, 2010 г., маслени бои, платно 200х180 см.
Пламен Вълчев търси личен подход към темата, съчетавайки класически техники с по-обобщаващо осмисляне на Левски и неговото дело. Творбите му осмислят делото в рамките на класическата образност, като доминират идеи за саможертвата на Апостола пред олтара на Отечеството, самотата на Васил Левски или препратки към светеца, посветен на Родината. Първата от тях създава през 1987 г. „Губя само мене си“. „В студ и мраз“ е от 1988 г. Сдържаният колорит в рамките на сивото е характерен за всяка от творбите. „Светият“ е от 2006 г. „И носи съзнание“ е от 2016 г.
Ставри Калинов избира път на интегрирането на множество материали и полихромия, като мост за новото по темата. Съчетавайки различни материали, Ставри Калинов успява да съгради образи, без творбата му да придобие декоративен ефект. Материалите при него водят до изказване на различно и смислено послание.
П Ъ Р В И П Р О И З В Е Д Е Н И Я 1 8 7 6 – 1 9 1 2 г.
Най-първото произведение свързваме с Христо Ботев и неговия Стенен календар за 1876 г. Това е гравюра на В. Левски, специално поръчана за календара. За вдъхновението е използван образът на Левски от „байрактарската“ снимка, а за фон е избран Балкана. Името на гравьора е неизвестно. Има подпис REIS. Самият календар е изгубен, но гравюрата оцелява, защото е препечатана и в малката книжка на Стефан Стамболов „Песни и стихотворения“, Гюргево 1877 г., както и в първата биография на Левски от Георги Я. Кирков от 1882 г.
Хронологично втора е творбата на Симеон Цоньов Симеонов „Смъртта и последният час на Васил Левски“. Тя е и първата фигурална композиция, посветена на Апостола. Симеон Цоньов Симеонов (1853–1881 г.) е представител на знаменитата Тревненска иконописна школа и знаменосец на четата на тревненските зографи. Това е първата фигурална композиция по темата. Въпреки наивизма си, в нея е налице правдиво пресъздаване на мястото, както и прилика с Левски, базирана на легистката му снимка! Оригиналът не е запазен. До нас е достигнала репродукция 6/10 см.
Непосредствено след Освобождението се заражда идеята за паметник на Левски в София. Това е една от първите задачи пред Софийския градски съвет. Началната идея е дело на софийския градски архитект от чешки произход Адолф Колар и е с дата на създаване на проекта 29 юли 1878 г. Паметникът е започнат още през есента на 1878 г. Той е първият започнат паметник в княжество България. Архитект Колар представя в началото паметник със завършек кръст над полумесец. Започва се строителството. Построен е фундамента, но парите свършват. Възниква дипломатически проблем с Високата порта. Надделява идеята, вместо кръста над полумесеца, паметникът да е увенчан от фигура на Левски в цял ръст от бронз, но събраните пари са недостатъчни.
Идеята за облика на паметника с времето еволюира. В крайна сметка се стига се до решението паметникът да има формата на обелиск, състоящ се от две равностойни тела, поставени едно върху друго. Върху построената вече четиристенна призма на паметника да бъде поставена пресечена пирамида с височина 655 см. Двете форми се свързват с изваяни от камък декоративни елементи като корнизи, триглифи, медальони, знамена, гирлянди, вериги, окови, трофейни оръжия, розети, бюкрании (волски черепи с рога) и изграждат сложна, симетрично разположена декоративна система. Общата височина на паметника е 13 м. На западната страна в кръгъл бронзов медальон е вписан бюст на Левски. Автор на това забележително художествено произведение е Рудолф фон Вайр. Паметникът е изграден от сив боянски гранит от италианския каменоделец Абрамо Перукети.
Паметникът е строен цели 17 години. Съединението, Сръбско-българската война и политическите сътресения, свързани с абдикацията на княз Александър I Батенберг, непрекъснато отлагат завършването. През юни 1892 г., при кметския мандат на Димитър Петков, паметникът е завършен. Открит е тържествено на 22 октомври 1895 г. Мнозина от съвременниците не са одобрявали формата на паметника, както и хусарските дрехи на орелефа.
Днес, 130 г. след официалното му откриване, той си остава „основният“ паметник или поне един от най-значимите паметници, посветени на Левски, въпреки множеството опити впоследствие да бъде сътворен нов, по-истински и по-монументален. Част от причините за това са свързани с мястото. Сакралността на мястото, където Васил Левски е преминал към безсмъртието си, и традицията на всеки 19 февруари тук всебългарското шествие да скланя глава пред Апостола. Въпреки че, мястото на екзекуцията и мястото на паметника, не съвпадат напълно, те се възприемат от хората днес като идентични и това има своето значение. Кръглият площад, в центъра на който е паметника, е като един психически остров, около който всеки ден бумти всекидневието на милионния град. Недосегаем, но и близък, на една ръка разстояние, както е Левски, недосегаем материално, но винаги с теб. Паметникът е интегриран неделимо със сакралното място.
Ако парите бяха достигнали, създаването на фигура в цял ръст би ли била добро решение? Визирайки първия паметник на Ботев във Враца и неговото въздействие, е много вероятно да сме свидетели на решение, което макар по-близко до представите на публиката тогава, да е по-слабо художествено решение днес.
Простата геометрична форма на паметника, съчетана с орелефа от западната му страна, са достатъчни за изграждането на усещането за свещено място и всичко в повече би било не само излишно, но и обременяващо. Мащабът е много добре намерен. Когато сме на място, усещането е различно, ако го гледаме отдалеч или като фото изображение. Размерът придава една монументалност, която се усеща само на място.
През 1893 г., две години преди сагата с изграждането на „Софийския“ паметник да е приключила, Карловското дружество „Васил Левски“ си поставя за цел изграждането на достоен паметник на Апостола в родния му град. Комитетът по построяването на паметника решава: „Левски да бъде излян в статуя, която да бъде поставена в поза, от която пътникът веднага да може да схване идеите, за които се е борил този, който стои на пиедестала… Статуята да представлява Левски като Апостол на свободата.“ Обявен е конкурс. Програмата на конкурса е първата по рода си между художници, скулптори и архитекти, живущи в България, и българи, живущи във странство. Величината на статуята – най-малко 1 ½ от естествения размер. Пиедесталът от гранит, а фигурите и барелефите от най-качествен бронз. Моделът проект в мащаб 1 : 8. Главната фигура да бъде добре изучена.
Първият конкурс, с председател Иван Мърквичка, е на 15 януари 1903 г., София. Представените шест проекта не са оценени като достойни за Левски и първа награда не се присъжда. Обявява се втори конкурс три месеца по-късно. От представените девет проекта първа награда печели проектът на Марин Василев с мото „Нам свобода и човешки правдини трябват“. Днес реализираният проект стои в Карлово на площада между двете църкви. Стремейки се към максимална достоверност, авторът в процеса на изработката много плътно следва препоръките на поборниците, познаващи Апостола. Даже пренася с влака скулптурни детайли от Софийското си ателие до Карлово, за да ги коментира с местната общественост. Резултатът е приет единодушно от тогавашната карловска публика. Паметникът въздейства емоционално, не само гледан фронтално, но и от всички страни, включително и в гръб. Изказването на идеята чрез общоприети за времето си символи прави паметника разбираем за обществеността в началото на 20 век , защото е в пълен унисон с духа на времето, в което е създаден. Посланието е изказано чрез разбираеми символи, кореспондиращи с обществените очаквания от този период. Във вестник „Просвета“ от 3 юни 1907 четем: „Делото по построяването на паметник на В. Левски доби своя надежден край.“ Паметникът на Левски в Карлово, сътворен през 1905 г., си остава най-добрата монументална творба на Марин Василев. Все пак, от днешна гледна точка, изказването на идеята чрез символни съчетания от сюжетен тип, но не чрез езика на изобразителното изкуство, създава известно усещане за театралност и декларативност. Тази тенденция е характерна не само за България от съответния исторически период. Нека си спомним за паметника на Виктор Емануил II или „Олтарът на отечеството“ в центъра на Рим, до Капитолия, открит през 1911 г.
Забележителна творба, посветена на Васил Левски, създава основоположникът на съвременната българска скулптура Жеко Спиридонов (1867–1944). Бюстът на Васил Левски в Морската градина във Варна от 1912 г. е един от най-хубавите бюстове в неговото творчество. Множество са бюстовете на Апостола, създадени от тогава до днес, но този, на Жеко Спиридонов, има своето специално място сред тях. Духовната мощ и физическите черти на портретувания се сливат в едно цяло. Работата има камерно звучене, сякаш е мислена да бъде реализирана в мрамор, но впоследствие се е наложило да бъде излята в бронз.
В краткия обзор за периода 1876–1912 г. с приоритет разгледахме проявите на темата в областта на скулптурата. Монументалната пластика е мощно средство за изграждане културна идентичност и създадените в този период два много значими мемориала, посветени на Апостола, са сред най-силно открояващите се прояви на стремежа на държавата да увековечи паметта за националните ни герои и делото им. Проявите в областта на скулптурата са особено значими, ако отчетем, че преди Освобождението скулптурата не е характерна за българската изобразителна традиция. В православната българска култура тримерните изображения липсват, поради възбраната им от църквата и тази възбрана е характерна за целия Православен свят. Стремителният възход на скулптурата в новата българска култура е феномен, достоен за възхищение.
Непосредствено след Освобождението нараства ролята на печатните издания. Още през Възраждането щампите са общодостъпна форма, намерила широко приложение в живота, но след Освобождението ролята на печатните издания нараства неимоверно. Характерна за периода е и все по-значимата роля на фотографията. България, след Съединението от 1885 г., тръгва уверено като най-голямата християнска балканска страна. Оптимизмът, че скоро всички българи ще заживеят под една обща стряха, е масов и дълбок. Патриотизмът на българите и преклонението им към паметта за народните поборници е всенародна и повсеместестна. Ликовете на национал-революционерите от съвсем близкото тогава минало красят училища, държавни институции, клубове и домове. За това масово присъствие безусловно допринасят литографските отпечатъци с техните изображения.
Водеща фигура в този патриотичен подем има Георги Данчов (1846–1908 г.). Той е зограф и един от пършите фотографи в България. След срещата си с Левски през 1869 г. е изцяло отдаден на отечеството си поборник.Той е главен апостол на Тракия. Заточеник в Диарбекир. След Освобождението – видна политическа фигура, съмишленик на Стефан Стамболов и Захари Стоянов. В продължение на 20 години той портретува галерия от водещи църковни, политически и икономически личности, където документално правдивото се съчетава с романтичния дух на епохата по един уникален начин. Във всяка негова творба се усеща иконописецът, създаващ духовно озарени образи, запазвайки индивидуалността на портретувания.
Критерият на Данчов за образа на Левски с основание се счита за най-близък до реалността. И литографиите, и живописните портрети, изхождат от „полицейската“ снимка от 1872 г.
Георги Данчов създава три много популярни литографии с портрета на Васил Левски. Първата е отпечатана като приложение в книгата на Стоян Заимов – „Васил Левски (Дякона)“. Другите два са отпечатани, съответно през 1888 и през 1896 г. През 1888 г. Народно събрание отпуска сума на художника за закупуване на литографска машина от Виена и са отпечатани поредица от портрети на „поборниците за свободата на отечеството“. Сред тях са образите на Христо Ботев, Захарий Стоянов… В последната, създадена по случай завършването на паметника в София (от 1896 г.), е включена като фон и базиликата „Св. София“. Днес оригинални отпечатъци има в Рилския манастир, Военно-историческия музей, Пловдивската галерия…
Живописните портрети на Васил Левски от Георги Данчов са несъмнено най-значимото по темата в областта на живописта. Той създава три портрета. Първият и вторият се датират през 90-те години на XIX в. Третият, останал недовършен, е намерен на статива на Г. Данчов след неговата смърт и се предполага 1908 г. за датата на създаването му. Впоследствие те са откупени от Пловдивската градска галерия.
Първият от тях (90-те на XIX в.) е за мнозина най-добрия портрет на Левски. Той е с размери 62/46,5 см, маслени бои на платно. Днес е притежание на ГХГ Пловдив. В портрета има енергия и светлина, която е непостижима за последвалите два портрета от Данчов. Вторият портрет се предполага, че също е от (края на 90-те на XIX в.). Въпреки че, някои го определят като по-завършен, той сякаш е на друг човек. Изобразеният излъчва самовглъбение, тъга и нерешителност. Възможна причина за тази тъга са гоненията срещу Георги Данчов след убийството на Стамболов. Третата, незавършена творба портрет на Левски, е много по-близка до първата творба, но няма емоционалното ù въздействие.
Творбите на Георги Данчов са уникални като въздействие, съхранило времето, където се срещат иконописната традиция, академизмът и личният талант, с патриотизма на отдадения на отечеството си поборник.
През 90-те години издателство „Хр. Г. Данов“ поръчва голямоформатни литографии с ликовете на Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Априлов на издателство Фрайтаг и Берндт, Виена. Те са отпечатани на картон в два цвята: черно за образите и пастелно жълто за подложка. Изработката е много качествена. Авторите не са известни. Възможно е да са дело на виенските гравьори към печатницата, но е възможно да са създавани по рисунки на Антон Митов или Петко Клисуров. Сред литографиите е и образът на Левски. Тази литография на Левски е изходното изображение, използвано при графични рисунки на Симеон Велков, Минчо Никифоров, Никола Тусузов и др. Портретът на Левски в маслена техника от Боян Петров във ВНВУ „В. Левски“ – Велико Търново.
Друга форма на популярно изкуство, достъпно до широката публика, са пощенските картички. Подобна е картичката на книжарницата „Антим I“, Пловдив, прерисувана от виенската литография за Левски. Прерисуваният от литографиите на Г. Данчов портрет на Левски се появява на ученическите тетрадки. Естествено има и варианти по темата с ниска художествена стойност.
Илюстрацията също е популярна форма за изкуство, свързано с Левски. През 1895 г. Иван Мърквичка прави серия от илюстрации в темперна техника по разказа на Иван Вазов „Апостола в премеждие“. Илюстрациите на Иван Мърквичка са сложни фигурални композиции и в синхрон допълват текста, придавайки му силата на реалистичното изображение, кореспондиращо с динамиката на разказа. Те са класически пример за ролята на илюстрацията от този период, като възпроизвеждаща максимално илюзионистично ключови моменти от текста. Възможностите на Иван Мърквичка, водещ преподавател в Държавното рисувално училище, сравнени с илюстративната композиция „Смъртта и последният час на Васил Левски“ – Симеон Цоньов Симеонов, онагледява пътя, извървян от българските художници по пътя към Европа за изминалите 30 години.
Ф О Т О Г Р А Ф И И Т Е Н А А П О С Т О Л А
Говорейки за Левски в изобразителното изкуство, не можем да не започнем с пощадените от времето фотографии на Апостола. Те са документалната основа на творците в различните жанрове на изобразителното изкуство и аз ще си позволя да ги проследя хронологично. Тези инкарнации на Апостола, са не само основата, но и в голяма степен критерият.
До нас са достигнали седем безспорно установени фотографии на Васил Левски. Първата, или т. н. „байрактарска“ снимка, е създадена в Белград от придворния фотограф Анастас Карастоянов през август 1867 г., непосредствено след завръщането на четата на Панайот Хитов в Белград. Знаменосецът на четата Васил Левски, позира с четническата си униформа и въоръжение. Снимката е в цял ръст. Тя е популярен изходен материал за много живописни творби с тема Левски. Четническите дрехи, за разлика от униформените и европейските, характерни за следващите изображения, придават една национална автентичност, която срещаме и при изображенията на Хаджи Димитър, Караджата и др. Тази снимка, сякаш е олицетворение на четническия период в борбата за национално освобождение, период, който съвсем скоро отстъпва в миналото.
От периода между края на 1867 и началото на 1868 г. са запазени две снимки. Едната е колективна снимка на легионери, сред които е Левски, третият на първи ред, от ляво надясно. Всичките са облечени в униформата на пехотинец от сръбската армия. На другата снимка са Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия в средата. Левски и брат му са в униформи. Духът от споменатите две снимки е много различен от т.н. „байрактарска“ снимка. Въпреки, че са заснети в интервал от около година след първата, имаме чувството, че са от друга епоха – епохата на комитетите.
Четвъртата снимка е популярна с неточното си име – „Левски в униформа на Първата легия“. Тя е заснета по-късно (края на 1868 и началото на 1869 г.) в Букурещ от придворния фотограф-художник Карол поп Сатматри. Униформата, с която е заснет Левски, е аксесоар на фотографското ателие, но този тип униформа впоследствие е прототип на униформите от Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението тя е утвърдена за униформа на българските гвардейци. Препратката към войника Левски става особено популярна при скулптурните изображения. Снимката излъчва гордост и себеотдаденост.
Петата снимка на Апостола е най-популярната днес. Тя е създадена на 15 август 1870 г. в Копривщица от Никола Хитров и известна като снимката с плюшената яка – изходна за паметника в София. Това е официалният образ на Левски в училищата и медиите. Една от причините за това е, че имаме много детайлно изображение на лицето, което не може да се каже за предходните. Образът е по-зрял и улегнал. Излъчва сила и увереност.
При шестата Левски е със същите дрехи, но в ¾. В лицето няма тази детайлност, която е присъща на предходната. Левски е заснет от нисък хоризонт, което придава монументалност на изобразения.
Последният, седмият портрет е направен през юни 1872 г. в Букурещ, след важното събрание на БРЦК. Тази снимка, попаднала в ръцете на османската полиция, е използвана, за да бъде издирван от нея и е известна като „полицейската“. Тази снимка е особено популярна в миналото. Именно по нея, избрана от другарите на Левски, е изработена бронзовата маска на Левски от паметника му в София.
Тези седем фотографски инкарнации на Левски са избирани като отправна точка при създаването на художествените произведения в зависимост от идеята автора или спецификата на мястото, където произведението ще бъде представено.
П А М Е Т Н И К А В М О Н Т А Н А,
2 0 0 3 г.
Идеята за създаване на паметника е от 1991 година, а реализирането ѝ започва през 1997 година. След провеждане на конкурс е одобрен проектът на скулптора Михаил Шапкарев и архитекта Славей Гълъбов.
Паметникът е създаден в каменоделско ателие в село Каляне, община Мездра. Финансирането му е с дарения. Над 250 дарители даряват средства. Уникално е съчетаването на варовик и гранит. На паметника Левски е изобразен на катедра, на която са изписани имената на най-значимите събития и будители, спомогнали за свободата ни от Северозападна България. Паметникът е открит 2003 г.
П А М Е Т Н И К А В К Ъ Р Д Ж А Л И, 2 0 0 3 г.
Сред мащабните и стойностни монументи се откроява паметникът на централния площад в Кърджали, пред сградата на Общината. Творбата на проф. Константин Денев печели обявения за целта конкурс, поради съчетанието в нея на много силно послание, намерило своята четлива форма в хармония с мястото.
Градежът е реализиран за по-малко от месец. Използвани са 5-тонни каменни блокове. Паметникът е открит тържествено на 21 октомври 2003 година, като част от културните събития, посветени на деня на града.
Шест метровата величествена фигура на Апостола е загърната с ямурлук, в който са втъкани местата на основаните от Левски комитети и имената на дейците свързани с делото му. Използваният мрамор и този на настилката на площада са идентични, което ги обединява в едно цялостно внушение.
В С Т Ъ П Л Е Н И Е
За Васил Левски са казани най-хубавите български думи, а все ни се струва, че не са достатъчно!
Жечко Попов
Претворяването на образа на Васил Левски е една от най-трудните, но и от най-значимите исторически теми в българското изобразително изкуство. Този факт е разбираем, когато го съпоставим с мястото, което Апостола заема в душата на всеки българин, без значение на политическите си разбирания, възраст и образование. През Възраждането изгряват едни от най-светлите върхове в нашата история и култура, но Левски надхвърля епохата си. Той е върхът на българският духовен Балкан. Израствайки над четническата тактика на Раковски, Левски изгражда и ръководи мрежа от революционни комитети вътре в страната. Вътрешната революционна организация е несъмнено единствената възможна основа за масово освободителното движение, но създаването и ръководенето на тази организация е свято дело. Благодарение на чутовния си характер и себеотрицание Левски успява да изкове основата на свободата и подготви народа за всеобщо въстание. Априлското въстание е удавено в кръв, но по време на поредната Руско-турска война България доказва, че е готова за свободата си и в последвалите сътресения, тя успява да я защити. Без делото на Левски тази защита не би била възможна.
„Аз съм се обещал на Отечеството си жертва, а не да бъда кой знае какъв“ Левски изповядва взаимност и демокрация от нов тип, вдъхновяваща спойка на работниците за народното дело: „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па заедно да се поправим и все заедно да вървим напред. Ако ще бъдем хора“. Единството между думи и дела и мащаба на неговия принос го издигат на непознат до тогава пиедестал в народното съзнание, както на съвременниците му, така и от тогава до днес. Образът на Васил Левски или дякон Игнатий, както го зоват мнозина, е на ръба между реалността и легендата. Намирането на изобразителния му еквивалент е задачата, която си поставят творците от деня на неговата безсмъртна саможертва за Родината до днес, вече 153 години.
П А М Е Т Н И К А В К А Р Л О В О,
1 9 0 7 г.
През 1893 г., само две години преди сагата с изграждането на „Софийския паметник“ да е приключила, карловското дружество „Васил Левски“ се заема с въздигането на достоен паметник на Апостола в родния му град. Комитетът по построяването решава: „Левски да бъде излян в статуя, която да бъде поставена в поза, от която пътникът веднага да може да схване идеите, за които се е борил този, който стои на пиедестала… Статуята да представлява Левски като Апостол на свободата.“ Обявен е конкурс. Програмата на конкурса е първата по рода си между художници, скулптори и архитекти, живущи в България, и българи, живущи в странство. Величината на статуята – най-малко 1 ½ от естествения размер. Пиедесталът от гранит, а фигурите и барелефите от най-качествен бронз. Моделът проект в мащаб 1: 8. Главната фигура да бъде добре изучена.“
Първият конкурс, с председател Иван Мърквичка, се провежда на 15 януари 1903 г. в София. Представените шест проекта не са оценени като достойни за Левски и първа награда не се присъжда. Три месеца по-късно се обявява втори конкурс. От представените девет проекта първа награда печели проектът на Марин Василев с мото „Нам свобода и човешки правдини трябват“.
Днес реализираният проект стои в Карлово на площада между двете църкви. Стремейки се към максимална достоверност, авторът в процеса на изработката много плътно следва препоръките на поборниците, познаващи Апостола. Даже пренася с влака скулптурни детайли от Софийското си ателие до Карлово, за да ги коментира с местната общественост. Резултатът е приет единодушно, от тогавашната карловската публика. Паметникът въздейства емоционално не само гледан фронтално, но и от всички страни, включително и в гръб. Изказването на идеята чрез общоприети за времето си символи прави паметника разбираем за обществеността в началото на 20 век, защото е в пълен унисон с духа на времето, в което е създаден. Посланието е изказано чрез разбираеми символи, кореспондиращи с обществените очаквания от този период. Във вестник „Просвета“ от 3 юни 1907 г. четем: „Делото по построяването на паметник на В. Левски доби своя надежден край.“
Паметникът на Левски в Карлово, сътворен през 1907 г., си остава най-добрата монументална творба на Марин Василев. Все пак, от днешна гледна точка, изказването на идеята чрез символни съчетания от сюжетен тип, но не чрез езика на изобразителното изкуство, създава известно усещане за театралност и декларативност. Тази тенденция е характерна не само за България от съответния исторически период. Нека си спомним за паметника на Виктор Емануил II или „Олтарът на отечеството“ в центъра на Рим, до Капитолия открит през 1911 г.
П А М Е Т Н И К А В Л О В Е Ч,
1 9 6 4 г.
В монументалната скулптура най-значима проява е паметникът на Левски в Ловеч, въздигнат през 1964 г. Това е най-големият и внушителен паметник на Левски. Много сполучливо е избрано мястото. Монументалната в силуета си изчистена фигура на Апостола доминира Вароша и израства над града, като негов символ.
На 5-метров гранитен постамент извисява ръст скулптурата на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Паметникът въздейства като корона над града. При всяка от множеството точки към изобразителната сила на четливия силует се прибавя допълнително смислово значение при наслагването му със силуета на крепостта, на възрожденския град или на скалния венец.
Сред колектива, реализирал паметника, са скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Забележително е, че многобройният колектив е съумял да постигне толкова хомогенно звучене на произведението. Както знаем, Ловеч е „столицата“ на Левски и този факт намира достойното си изражение в творбата.
П А М Е Т Н И К А В П Л О В Д И В,
1 9 4 2 г.
Още през 1895 г. хаджи Гьока Павлов искал да издигне със собствени средства паметник на Васил Левски в Пловдив, но общинските съветници отхвърлят идеята. През 1934 г. от сдружението на карловци в Пловдив възродили идеята и започнали набирането на средства чрез благотворителни прояви с намерението до вековния юбилей през юли 1937 г. монументът на бъде готов. Един от най-известните български скулптори и преподавател в Художествената академия по това време проф. Иван Лазаров е техен съгражданин и карловци го избрали за изпълнител на проекта. По това време хълмът Бунарджика е превърнат в красив парк от европейски тип и това било мястото, което карловци избрали за паметника.
Скулпторът проф. Иван Лазаров издирил всички известни фотографии на Апостола, а освен тях разполагал и с 30 снимки на негови роднини, и започнал да работи върху творческото решение за пластичното претворяване на духовния образ на Левски. За да подчертае неговата младежка енергия той решил да покаже Апостола в обикновена риза със запретнати ръкави.
П А М Е Т Н И К А Т Р О Я Н, 2 0 2 3 г.
През 1928 г. настоятелство на читалище „Наука“ – 1870 г. взема решение за създаване на инициативен комитет за изграждане на паметник. Основатели на читалището са Васил Левски и отец Матей Преображенски – Миткалото. Тук е и създаден Троянският революционен комитет от Васил Левски на 08.10.1871 г. През 2019 г. идеята е възродена от Общинския комитет „Васил Левски“ – Троян, и Ротари клуб – Троян. За място единодушно е избран площад „Възраждане“, пред Народно читалище „Наука“ – 1870 г.
Обявен е конкурс. Явяват се четирима автори. Единодушно проектът на скулптора Борис Борисов печели конкурса. Пластичното решение на Борис Борисов, голямо мащабна глава на Левски, е уникално за монументите, свързани с Апостола.
Общата стойност за реализацията на паметника (близо 100 хил. лева) е събрана от дарения – деца, пенсионери, хора на изкуството, предприемачи. На това място е имало и преди традиция да се чества делото на Васил Левски. Новият паметник не само осмисля околното пространство, но е естествен притегателен център за всички значими културни събития в община Троян.
П Р О И З В Е Д Е Н И Я
1 9 1 8 – 1 9 4 4 г.
Годините на войните 1912–1918 г. имат друг фокус. За жалост България не успява да постигне толкова близката в началото си цел – Санстефанска България. След края на войните тя е от страната на победените и окована от тежестите на Ньойския договор и социалните брожения. През 1923 г., по случай 50 годишният юбилей от гибелта на Васил Левски, се издават няколко календара с непрофесионално качество. Нарастват броят на книгите, посветени на Апостола, и успоредно с това илюстрациите по темата. Могат да бъдат изтъкнати сред тях: Симеон Велков, Никола Кожухаров, Минчо Никифоров, Георги Черкезов, Стоян Венев.
Сто годишнината от рождението на В. Левски през 1937 г. е отбелязана чрез издаването на юбилейни книги. Портретът на Васил Стоилов е изпълнен в характерната за автора акварелна техника върху шперплат от зрелия му период. Прочитът на Стоилов допълва галерията от образи посветени на Левски.
Темата за Левски в скулптурата през разглеждания период не е толкова богата, както в предходния период 1878–1912 г. През 1936 г. „Карловската дружба“ в Пловдив взема решение проф. Иван Лазаров (също карловец) да създаде паметник на Левски на хълма на освободителите. Реализацията на идеята е едва през 1942 г. Лазаров не се задоволява само с постигането на портретна прилика, а търси по-дълбоко послание. За Лазаров Левски е човекът от народа, запретнал ръкави сеяч на революцията. Идеята е близка на духа на времето си, разтърсвано от социални сблъсъци, когато често социалното е третирано с приоритет над национално. Паметникът е изпълнен в бронз, малко по-голям от естествена големина. Авторът не е взел хонорар за него.
През 1943 г., на Обща художествена изложба (ОХИ), Йордан Кръчмаров представя една великолепна глава на Левски, която вероятно е най-значимото в областта на скулптурата за разглеждания период.
За разлика от скулптурата, в края на 30-те и началото на 40-те са създадени и първите творби в живописта, които надскачат портретния жанр и представят многофигурни композиции осмислящи, а не само презентиращи ключови моменти от живота на Левски. През 1942 г. на изложба конкурс е представена картината „Обесването на Васил Левски“ от Борис Ангелушев. Учил приложна графика в Берлин 1923–1928 г., той е основоположник на книгооформлението в България. Ролята на нанасянето на боята при него, а впоследствие и при Александър Поплилов (също от сферата на книгооформлението), е извисено до водещо изразно средство. Сякаш картината е по Ботевото стихотворение. Творбата е цялостна във всяка една от характеристиките си – композиция, колорит, материална реализация.
Историческата живопис не е основна част от неговото творчество. Други негови много популярна творби са „Аспаруховата конница“ и „Заловеният апостол“... С това почти се изчерпват произведенията му в този жанр. Творбата му „Обесването на Васил Левски“ е пример за ключова творба в жанра историческа живопис, която е създадена от автор, работещ основно в книгооформлението.
П Р О И З В Е Д Е Н И Я
1 9 4 5 – 1 9 7 2 г.
След 9 септември 1944 г. в България с установява режим на държавна политика в областта на културата, имаща за модел тази в СССР. Голяма част от художниците от периода 1918–1944 г. продължават да работят, но вече в рамките на този нов съветски модел.
В Обща художествена изложба (ОХИ) 1952 г. е представена картината „Залавянето на Левски“ от Никола Кожухаров. Художникът, който има значителен принос в символичната тематика (през 1922 г. – „Мене ме, мамо, змей люби“) и е професор в НХА от 1929 г., създава творба, както пише Жечко Попов, с изявена реалистично-демократична насоченост. Добросъвестно и правдиво са изобразени всички детайли, както и е четлива композиционната конструкция в синхрон с идеята. Авторът е създал цяла галерия от образи, като всеки типаж е неделима допълваща частица от цялостното, в центъра на което е Левски. Резултатът е сполучлива историческа илюстрация с патриотичен характер.
През 1953 г. Васил Стоилов представя своята творба „Левски основава комитет“. Васил Стоилов, подобно на бароковите художници, използва светлината, за да открои важното и да потопи неважното в мрак.
През 1954 г. е създадена от току що завършилата художествена академия Калина Тасева картина „Левски пред съда“. За разлика от Васил Стоилов в „Левски основава комитет“, където светлинният източник е в средата на платното, на масата, около която са се събрали членовете на комитета, при Калина Тасева светлинният източник е самият Левски. Творбата, въпреки детайлната си разработка в лицата на присъстващите, мебели, аксесоари, излиза извън рамките на илюстративното и е една от най-добрите творби не само за разглеждания период, но и като цяло, посветени на Левски.
Портретния жанр в живописта, свързан с лика на Апостола, е много популярен и широк кръг утвърдени портретисти творят в тази посока: Жечко Попов, Сергей Ивойлов, Петър Вълчев, Руска Маринова, Георги Черкезов, Георги Герасимов, Владимир Гоев.
В монументалната скулптура най-значима проява е паметникът на Левски в Ловеч, въздигнат през 1964 г. Това е най-големият и внушителен паметник на Левски. Много сполучливо е избрано мястото.
Монументалната в силуета си изчистена фигура на Апостола доминира Вароша и израства над града като негов символ. На 5-метров гранитен постамент извисява ръст скулптурата на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Паметникът въздейства като корона над града. При всяка от множеството точки към изобразителната сила на четливия силует се прибавя допълнително смислово значение при наслагването му със силуета на крепостта, на възрожденския град или на скалния венец. Сред колектива, реализирал паметника, са скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов.
Портретният жанр в скулптурата, свързан с лика на Апостола, продължава да е много популярен. В тази посока бих споменал Йордан Кръчмаров.
Разглежданият период е разцвет и за илюстрацията. Водещи автори са Борис Ангелушев, Александър Жендов, Преслав Кършовски, Христо Нейков, Тодор Панайотов, Тодор Цонев. За разлика от класическата илюстрация от времето на Мърквичка, водеща е линията и експресивния щрих. Светлосянъчната моделировка е штрихова, като степените и са много по-малко от тези в класическите илюстрации. Изображението е стилизирано. Създаденият от Пенчо Балкански „Васил Левски“, 1967 г., е един добър пример в рамките на споменатата трактовка по темата.
П Р О И З В Е Д Е Н И Я
С Л Е Д 1 9 9 0 г.
След „промените“ в българския исторически пантеон мястото на Васил Левски придобива с консенсус статута на най-ярката и обединяваща звезда на духовния ни небосклон. Водеща изобразителна форма през разглеждания период е скулптурата. В този период – от 1991 г. до днес са въздигнати над 70 паметника на Апостола.
При създаването на пластичните произведения този последен период има автори, за които темата е определяща в творчеството им. Един от тях е Михаил Шапкарев Той създава през 1996 г. бюст-паметник на Апостола в Разлог. Изпълнението е в бронз. През 1998 г. създава бюст-паметник на Левски в Буенос Айрес, Аржентина и 1998–1999 г. два барелефа в Якоруда и Джебел. През 2007 г. създава фигурален паметник в Монтана. Материалът е варовик и гранит.
Сред мащабните и стойностни монументи бих акцентирал върху паметника на централния площад в Кърджали (2003 г.). Творбата на проф. Константин Денев съчетава разбираемо послание, намерило своята четлива форма. Фигурата на Апостола е загърната в ямурлук с втъкани имената на комитети и дейци, свързани с делото му. През 2006 г. пред Ректората на Националната спортна академия „Васил Левски“ Лъчезар Даскалов създава фигурална композиция на Левски, също загърнат в ямурлук, но там ритъмът от ръцете и гънките на пластиката, основата на фигурата, постигат друго – динамично внушение.
През 2007 г. в местността „Гълъбец“ е открит най-големият мемориален комплекс, посветен на Васил Левски. Мястото е вълшебно. Идеята е монументална. Проектирането на детайлите и изпълнението индустриално. Главата на Левски с автор Йордан Кръчмаров има своите качества, но тя е създадена за друго място. Да се замислим, дали с подобни монументи не се получава обратен ефект в стремежа ни да увековечим величави събития и личности?
Новооткритият през 2023 г. паметник на В. Левски в Троян, автор Борис Борисов, е една със сигурност професионална намеса. Паметникът, гигантска по мащаб глава на Левски и пиедестал с надпис, е хармонично вписан в центъра на Троян.
Бронзовият орелеф на Валентин Старчев в гр. Твърдица, Молдова, 1997 г., е една творба, излизаща от общо наложеното. Апостола излиза от кръглата форма, в която е вписан, като тялото се разтапя в кръга на фона. Концентричните лъчи около главата подкрепят осмислянето на кръглия фон, като ореол около Апостола. Нейно копие ни посреща пред входа на експозиционната зала на Къща музей на Васил Левски в Калово.
Създаването на бюст с лика на Апостола е най-популярната и най-масовата форма за отдаване на почит към героя. Естествено е бюстове на Васил Левски да са с различна художествена стойност. България днес е широко отворена към света. Най -добрите паметници-бюстове отдавна са прекрачили географските граници на България и олицетворяват българското присъствие в Париж, Лондон, Чикаго, Лос Анджелис…
В живописта подходът към образа на Апостола също претърпява метаморфози. Значимостта на темата препятства творческия експеримент. Доминира създаването на творби с класически средства. Творбите се стремят към послания, осмислящи същността на Левски цялостно, а не в конкретни случки и събития. Липсват многофигурните композиции, характерни за миналите периоди.
Търсенето на автори в посока хиперреализъм е една от възможните посоки, характерна за съвременното обществено мнение. Най-представителната творба в тази посока е на Росен Райчев „Левски“, 2010 г., маслени бои, платно 200х180 см.
Пламен Вълчев търси личен подход към темата, съчетавайки класически техники с по-обобщаващо осмисляне на Левски и неговото дело. Творбите му осмислят делото в рамките на класическата образност, като доминират идеи за саможертвата на Апостола пред олтара на Отечеството, самотата на Васил Левски или препратки към светеца, посветен на Родината. Първата от тях създава през 1987 г. „Губя само мене си“. „В студ и мраз“ е от 1988 г. Сдържаният колорит в рамките на сивото е характерен за всяка от творбите. „Светият“ е от 2006 г. „И носи съзнание“ е от 2016 г.
Ставри Калинов избира път на интегрирането на множество материали и полихромия, като мост за новото по темата. Съчетавайки различни материали, Ставри Калинов успява да съгради образи, без творбата му да придобие декоративен ефект. Материалите при него водят до изказване на различно и смислено послание.
П Ъ Р В И П Р О И З В Е Д Е Н И Я
1 8 7 6 – 1 9 1 2 г.
Най-първото произведение свързваме с Христо Ботев и неговия Стенен календар за 1876 г. Това е гравюра на В. Левски, специално поръчана за календара. За вдъхновението е използван образът на Левски от „байрактарската“ снимка, а за фон е избран Балкана. Името на гравьора е неизвестно. Има подпис REIS. Самият календар е изгубен, но гравюрата оцелява, защото е препечатана и в малката книжка на Стефан Стамболов „Песни и стихотворения“, Гюргево 1877 г., както и в първата биография на Левски от Георги Я. Кирков от 1882 г.
Хронологично втора е творбата на Симеон Цоньов Симеонов „Смъртта и последният час на Васил Левски“. Тя е и първата фигурална композиция, посветена на Апостола. Симеон Цоньов Симеонов (1853–1881 г.) е представител на знаменитата Тревненска иконописна школа и знаменосец на четата на тревненските зографи. Това е първата фигурална композиция по темата. Въпреки наивизма си, в нея е налице правдиво пресъздаване на мястото, както и прилика с Левски, базирана на легистката му снимка! Оригиналът не е запазен. До нас е достигнала репродукция 6/10 см.
Непосредствено след Освобождението се заражда идеята за паметник на Левски в София. Това е една от първите задачи пред Софийския градски съвет. Началната идея е дело на софийския градски архитект от чешки произход Адолф Колар и е с дата на създаване на проекта 29 юли 1878 г. Паметникът е започнат още през есента на 1878 г. Той е първият започнат паметник в княжество България. Архитект Колар представя в началото паметник със завършек кръст над полумесец. Започва се строителството. Построен е фундамента, но парите свършват. Възниква дипломатически проблем с Високата порта. Надделява идеята, вместо кръста над полумесеца, паметникът да е увенчан от фигура на Левски в цял ръст от бронз, но събраните пари са недостатъчни.
Идеята за облика на паметника с времето еволюира. В крайна сметка се стига се до решението паметникът да има формата на обелиск, състоящ се от две равностойни тела, поставени едно върху друго. Върху построената вече четиристенна призма на паметника да бъде поставена пресечена пирамида с височина 655 см. Двете форми се свързват с изваяни от камък декоративни елементи като корнизи, триглифи, медальони, знамена, гирлянди, вериги, окови, трофейни оръжия, розети, бюкрании (волски черепи с рога) и изграждат сложна, симетрично разположена декоративна система. Общата височина на паметника е 13 м. На западната страна в кръгъл бронзов медальон е вписан бюст на Левски. Автор на това забележително художествено произведение е Рудолф фон Вайр. Паметникът е изграден от сив боянски гранит от италианския каменоделец Абрамо Перукети.
Паметникът е строен цели 17 години. Съединението, Сръбско-българската война и политическите сътресения, свързани с абдикацията на княз Александър I Батенберг, непрекъснато отлагат завършването. През юни 1892 г., при кметския мандат на Димитър Петков, паметникът е завършен. Открит е тържествено на 22 октомври 1895 г. Мнозина от съвременниците не са одобрявали формата на паметника, както и хусарските дрехи на орелефа.
Днес, 130 г. след официалното му откриване, той си остава „основният“ паметник или поне един от най-значимите паметници, посветени на Левски, въпреки множеството опити впоследствие да бъде сътворен нов, по-истински и по-монументален. Част от причините за това са свързани с мястото. Сакралността на мястото, където Васил Левски е преминал към безсмъртието си, и традицията на всеки 19 февруари тук всебългарското шествие да скланя глава пред Апостола. Въпреки че, мястото на екзекуцията и мястото на паметника, не съвпадат напълно, те се възприемат от хората днес като идентични и това има своето значение. Кръглият площад, в центъра на който е паметника, е като един психически остров, около който всеки ден бумти всекидневието на милионния град. Недосегаем, но и близък, на една ръка разстояние, както е Левски, недосегаем материално, но винаги с теб. Паметникът е интегриран неделимо със сакралното място.
Ако парите бяха достигнали, създаването на фигура в цял ръст би ли била добро решение? Визирайки първия паметник на Ботев във Враца и неговото въздействие, е много вероятно да сме свидетели на решение, което макар по-близко до представите на публиката тогава, да е по-слабо художествено решение днес.
Простата геометрична форма на паметника, съчетана с орелефа от западната му страна, са достатъчни за изграждането на усещането за свещено място и всичко в повече би било не само излишно, но и обременяващо. Мащабът е много добре намерен. Когато сме на място, усещането е различно, ако го гледаме отдалеч или като фото изображение. Размерът придава една монументалност, която се усеща само на място.
През 1893 г., две години преди сагата с изграждането на „Софийския“ паметник да е приключила, Карловското дружество „Васил Левски“ си поставя за цел изграждането на достоен паметник на Апостола в родния му град. Комитетът по построяването на паметника решава: „Левски да бъде излян в статуя, която да бъде поставена в поза, от която пътникът веднага да може да схване идеите, за които се е борил този, който стои на пиедестала… Статуята да представлява Левски като Апостол на свободата.“ Обявен е конкурс. Програмата на конкурса е първата по рода си между художници, скулптори и архитекти, живущи в България, и българи, живущи във странство. Величината на статуята – най-малко 1 ½ от естествения размер. Пиедесталът от гранит, а фигурите и барелефите от най-качествен бронз. Моделът проект в мащаб 1 : 8. Главната фигура да бъде добре изучена.
Първият конкурс, с председател Иван Мърквичка, е на 15 януари 1903 г., София. Представените шест проекта не са оценени като достойни за Левски и първа награда не се присъжда. Обявява се втори конкурс три месеца по-късно. От представените девет проекта първа награда печели проектът на Марин Василев с мото „Нам свобода и човешки правдини трябват“. Днес реализираният проект стои в Карлово на площада между двете църкви. Стремейки се към максимална достоверност, авторът в процеса на изработката много плътно следва препоръките на поборниците, познаващи Апостола. Даже пренася с влака скулптурни детайли от Софийското си ателие до Карлово, за да ги коментира с местната общественост. Резултатът е приет единодушно от тогавашната карловска публика. Паметникът въздейства емоционално, не само гледан фронтално, но и от всички страни, включително и в гръб. Изказването на идеята чрез общоприети за времето си символи прави паметника разбираем за обществеността в началото на 20 век , защото е в пълен унисон с духа на времето, в което е създаден. Посланието е изказано чрез разбираеми символи, кореспондиращи с обществените очаквания от този период. Във вестник „Просвета“ от 3 юни 1907 четем: „Делото по построяването на паметник на В. Левски доби своя надежден край.“ Паметникът на Левски в Карлово, сътворен през 1905 г., си остава най-добрата монументална творба на Марин Василев. Все пак, от днешна гледна точка, изказването на идеята чрез символни съчетания от сюжетен тип, но не чрез езика на изобразителното изкуство, създава известно усещане за театралност и декларативност. Тази тенденция е характерна не само за България от съответния исторически период. Нека си спомним за паметника на Виктор Емануил II или „Олтарът на отечеството“ в центъра на Рим, до Капитолия, открит през 1911 г.
Забележителна творба, посветена на Васил Левски, създава основоположникът на съвременната българска скулптура Жеко Спиридонов (1867–1944). Бюстът на Васил Левски в Морската градина във Варна от 1912 г. е един от най-хубавите бюстове в неговото творчество. Множество са бюстовете на Апостола, създадени от тогава до днес, но този, на Жеко Спиридонов, има своето специално място сред тях. Духовната мощ и физическите черти на портретувания се сливат в едно цяло. Работата има камерно звучене, сякаш е мислена да бъде реализирана в мрамор, но впоследствие се е наложило да бъде излята в бронз.
В краткия обзор за периода 1876–1912 г. с приоритет разгледахме проявите на темата в областта на скулптурата. Монументалната пластика е мощно средство за изграждане културна идентичност и създадените в този период два много значими мемориала, посветени на Апостола, са сред най-силно открояващите се прояви на стремежа на държавата да увековечи паметта за националните ни герои и делото им. Проявите в областта на скулптурата са особено значими, ако отчетем, че преди Освобождението скулптурата не е характерна за българската изобразителна традиция. В православната българска култура тримерните изображения липсват, поради възбраната им от църквата и тази възбрана е характерна за целия Православен свят. Стремителният възход на скулптурата в новата българска култура е феномен, достоен за възхищение.
Непосредствено след Освобождението нараства ролята на печатните издания. Още през Възраждането щампите са общодостъпна форма, намерила широко приложение в живота, но след Освобождението ролята на печатните издания нараства неимоверно. Характерна за периода е и все по-значимата роля на фотографията. България, след Съединението от 1885 г., тръгва уверено като най-голямата християнска балканска страна. Оптимизмът, че скоро всички българи ще заживеят под една обща стряха, е масов и дълбок. Патриотизмът на българите и преклонението им към паметта за народните поборници е всенародна и повсеместестна. Ликовете на национал-революционерите от съвсем близкото тогава минало красят училища, държавни институции, клубове и домове. За това масово присъствие безусловно допринасят литографските отпечатъци с техните изображения.
Водеща фигура в този патриотичен подем има Георги Данчов (1846–1908 г.). Той е зограф и един от пършите фотографи в България. След срещата си с Левски през 1869 г. е изцяло отдаден на отечеството си поборник.Той е главен апостол на Тракия. Заточеник в Диарбекир. След Освобождението – видна политическа фигура, съмишленик на Стефан Стамболов и Захари Стоянов. В продължение на 20 години той портретува галерия от водещи църковни, политически и икономически личности, където документално правдивото се съчетава с романтичния дух на епохата по един уникален начин. Във всяка негова творба се усеща иконописецът, създаващ духовно озарени образи, запазвайки индивидуалността на портретувания.
Критерият на Данчов за образа на Левски с основание се счита за най-близък до реалността. И литографиите, и живописните портрети, изхождат от „полицейската“ снимка от 1872 г.
Георги Данчов създава три много популярни литографии с портрета на Васил Левски. Първата е отпечатана като приложение в книгата на Стоян Заимов – „Васил Левски (Дякона)“. Другите два са отпечатани, съответно през 1888 и през 1896 г. През 1888 г. Народно събрание отпуска сума на художника за закупуване на литографска машина от Виена и са отпечатани поредица от портрети на „поборниците за свободата на отечеството“. Сред тях са образите на Христо Ботев, Захарий Стоянов… В последната, създадена по случай завършването на паметника в София (от 1896 г.), е включена като фон и базиликата „Св. София“. Днес оригинални отпечатъци има в Рилския манастир, Военно-историческия музей, Пловдивската галерия…
Живописните портрети на Васил Левски от Георги Данчов са несъмнено най-значимото по темата в областта на живописта. Той създава три портрета. Първият и вторият се датират през 90-те години на XIX в. Третият, останал недовършен, е намерен на статива на Г. Данчов след неговата смърт и се предполага 1908 г. за датата на създаването му. Впоследствие те са откупени от Пловдивската градска галерия.
Първият от тях (90-те на XIX в.) е за мнозина най-добрия портрет на Левски. Той е с размери 62/46,5 см, маслени бои на платно. Днес е притежание на ГХГ Пловдив. В портрета има енергия и светлина, която е непостижима за последвалите два портрета от Данчов. Вторият портрет се предполага, че също е от (края на 90-те на XIX в.). Въпреки че, някои го определят като по-завършен, той сякаш е на друг човек. Изобразеният излъчва самовглъбение, тъга и нерешителност. Възможна причина за тази тъга са гоненията срещу Георги Данчов след убийството на Стамболов. Третата, незавършена творба портрет на Левски, е много по-близка до първата творба, но няма емоционалното ù въздействие.
Творбите на Георги Данчов са уникални като въздействие, съхранило времето, където се срещат иконописната традиция, академизмът и личният талант, с патриотизма на отдадения на отечеството си поборник.
През 90-те години издателство „Хр. Г. Данов“ поръчва голямоформатни литографии с ликовете на Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Априлов на издателство Фрайтаг и Берндт, Виена. Те са отпечатани на картон в два цвята: черно за образите и пастелно жълто за подложка. Изработката е много качествена. Авторите не са известни. Възможно е да са дело на виенските гравьори към печатницата, но е възможно да са създавани по рисунки на Антон Митов или Петко Клисуров. Сред литографиите е и образът на Левски. Тази литография на Левски е изходното изображение, използвано при графични рисунки на Симеон Велков, Минчо Никифоров, Никола Тусузов и др. Портретът на Левски в маслена техника от Боян Петров във ВНВУ „В. Левски“ – Велико Търново.
Друга форма на популярно изкуство, достъпно до широката публика, са пощенските картички. Подобна е картичката на книжарницата „Антим I“, Пловдив, прерисувана от виенската литография за Левски. Прерисуваният от литографиите на Г. Данчов портрет на Левски се появява на ученическите тетрадки. Естествено има и варианти по темата с ниска художествена стойност.
Илюстрацията също е популярна форма за изкуство, свързано с Левски. През 1895 г. Иван Мърквичка прави серия от илюстрации в темперна техника по разказа на Иван Вазов „Апостола в премеждие“. Илюстрациите на Иван Мърквичка са сложни фигурални композиции и в синхрон допълват текста, придавайки му силата на реалистичното изображение, кореспондиращо с динамиката на разказа. Те са класически пример за ролята на илюстрацията от този период, като възпроизвеждаща максимално илюзионистично ключови моменти от текста. Възможностите на Иван Мърквичка, водещ преподавател в Държавното рисувално училище, сравнени с илюстративната композиция „Смъртта и последният час на Васил Левски“ – Симеон Цоньов Симеонов, онагледява пътя, извървян от българските художници по пътя към Европа за изминалите 30 години.
П Ъ Р В И Я Т П А М Е Т Н И К
- С О Ф И Я, 1 8 9 5 г.
Непосредствено след Освобождението се заражда идеята за паметник на Левски в София. Това е една от първите грижи на Софийския градски съвет. Началната идея е дело на софийския градски архитект от чешки произход – Адолф Колар и е с дата на създаване на проекта 29 юли 1878 г. Паметникът е започнат още през есента на 1878 г. Той е първият започнат паметник в княжество България. Архитект Колар представя в началото паметник със завършек кръст над полумесец. Започва се строителството и е построен фундаментът, но парите свършват. Възниква дипломатически проблем с Високата порта. Надделява идеята, вместо кръста над полумесеца, паметникът да е увенчан от фигура на Левски в цял ръст от бронз, но събраните пари са недостатъчни.
Идеята за облика на паметника еволюира. В крайна сметка се стига се до решението паметникът да бъде с формата на обелиск, състоящ се от две равностойни тела, поставени едно върху друго. Върху построената вече четиристенна призма на паметника да бъде поставена пресечена пирамида с височина 655 см. Двете форми се свързват с изваяни от камък декоративни елементи като корнизи, триглифи, медальони, знамена, гирлянди, вериги, окови, трофейни оръжия, розети, бюкрании (волски черепи с рога) и изграждат сложна, симетрично разположена декоративна система. Общата височина на паметника е 13 м. На западната страна в кръгъл бронзов медальон е вписан бюст на Левски. Автор на това забележително художествено произведение е Рудолф фон Вайр. Паметникът е изграден от сив боянски гранит от италианския каменоделец Абрамо Перукети.
Паметникът на Левски в София е строен цели 17 години. Съединението, Сръбско-българската война и политическите сътресения, свързани с абдикацията на княз Александър I Батенберг, непрекъснато отлагат завършването. През юни 1892 г., при кметския мандат на Димитър Петков, паметникът е завършен. Открит е тържествено на 22 октомври 1895 г. Мнозина от съвременниците не са одобрявали формата на паметника, както и хусарските дрехи на орелефа.
Днес, 130 г. след официалното му откриване, той си остава „основният“ паметник или поне един от най-значимите паметници, посветени на Левски, въпреки множеството опити впоследствие да бъде сътворен нов, по истински и по монументален. Част от причините за това са свързани с мястото. Въпреки, че мястото на екзекуцията и мястото на паметника, не съвпадат напълно, те се възприемат от хората днес като идентични и това има своето значение. Сакралността на мястото, където Васил Левски е преминал към безсмъртието си и традицията, на всеки 19 февруари, тук всебългарското шествие да скланя глава пред Апостола. Кръглият площад, в центъра на който е паметникът, е като един психически остров, около който всеки ден бумти всекидневието на милионният град. Недосегаем, но и близък, на една ръка разстояние, както е Левски, недосегаем материално, но винаги с теб. Паметникът е интегриран неделимо със сакралното място.
Ако парите бяха достигнали, създаването на фигура в цял ръст би ли била добро решение? Визирайки първия паметник на Ботев във Враца и неговото въздействие, е много вероятно да сме свидетели на решение, което макар по-близко до представите на публиката тогава, да е по-слабо със въздействието си днес.
Простата геометрична форма на паметника, съчетана с орелефа от западната му страна, са достатъчни за изграждането на усещането за свещено място и всичко в повече, би било не само излишно, но и обременяващо. Мащабът е много добре намерен. Когато сме на място, усещането е различно, ако го гледаме отдалеч или като фото изображение. Размерът придава една монументалност, която се усеща само на място.
Ф О Т О Г Р А Ф И И Т Е Н А
А П О С Т О Л А
Говорейки за Левски в изобразителното изкуство, не можем да не започнем с пощадените от времето фотографии на Апостола. Те са документалната основа на творците в различните жанрове на изобразителното изкуство и аз ще си позволя да ги проследя хронологично. Тези инкарнации на Апостола, са не само основата, но и в голяма степен критерият.
До нас са достигнали седем безспорно установени фотографии на Васил Левски. Първата, или т. н. „байрактарска“ снимка, е създадена в Белград от придворния фотограф Анастас Карастоянов през август 1867 г., непосредствено след завръщането на четата на Панайот Хитов в Белград. Знаменосецът на четата Васил Левски, позира с четническата си униформа и въоръжение. Снимката е в цял ръст. Тя е популярен изходен материал за много живописни творби с тема Левски. Четническите дрехи, за разлика от униформените и европейските, характерни за следващите изображения, придават една национална автентичност, която срещаме и при изображенията на Хаджи Димитър, Караджата и др. Тази снимка, сякаш е олицетворение на четническия период в борбата за национално освобождение, период, който съвсем скоро отстъпва в миналото.
От периода между края на 1867 и началото на 1868 г. са запазени две снимки. Едната е колективна снимка на легионери, сред които е Левски, третият на първи ред, от ляво надясно. Всичките са облечени в униформата на пехотинец от сръбската армия. На другата снимка са Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия в средата. Левски и брат му са в униформи. Духът от споменатите две снимки е много различен от т.н. „байрактарска“ снимка. Въпреки, че са заснети в интервал от около година след първата, имаме чувството, че са от друга епоха – епохата на комитетите.
Четвъртата снимка е популярна с неточното си име – „Левски в униформа на Първата легия“. Тя е заснета по-късно (края на 1868 и началото на 1869 г.) в Букурещ от придворния фотограф-художник Карол поп Сатматри. Униформата, с която е заснет Левски, е аксесоар на фотографското ателие, но този тип униформа впоследствие е прототип на униформите от Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението тя е утвърдена за униформа на българските гвардейци. Препратката към войника Левски става особено популярна при скулптурните изображения. Снимката излъчва гордост и себеотдаденост.
Петата снимка на Апостола е най-популярната днес. Тя е създадена на 15 август 1870 г. в Копривщица от Никола Хитров и известна като снимката с плюшената яка – изходна за паметника в София. Това е официалният образ на Левски в училищата и медиите. Една от причините за това е, че имаме много детайлно изображение на лицето, което не може да се каже за предходните. Образът е по-зрял и улегнал. Излъчва сила и увереност.
При шестата Левски е със същите дрехи, но в ¾. В лицето няма тази детайлност, която е присъща на предходната. Левски е заснет от нисък хоризонт, което придава монументалност на изобразения.
Последният, седмият портрет е направен през юни 1872 г. в Букурещ, след важното събрание на БРЦК. Тази снимка, попаднала в ръцете на османската полиция, е използвана, за да бъде издирван от нея и е известна като „полицейската“. Тази снимка е особено популярна в миналото. Именно по нея, избрана от другарите на Левски, е изработена бронзовата маска на Левски от паметника му в София.
Тези седем фотографски инкарнации на Левски са избирани като отправна точка при създаването на художествените произведения в зависимост от идеята автора или спецификата на мястото, където произведението ще бъде представено.